През следващата година Пазарджик ще може да отпразнува век от поставянето на първото улично осветление в града. Вероятно тогава и за първи път мъждиви крушки са осветявали домовете на по-заможните граждани.
Според архивите на Регионалния исторически музей и Държавен архив – Пазарджик, през далечната 1921 година местният общински съвет е взел решение за отпускане на средства и приемане на предложението на пазарджишките граждани Петър Петров, Иван Спасов и Спас Бояджиев за инсталиране на първото
електрическо осветление в централната част на града. Всъщност разискванията по въпроса продължили до декември 1922 г.
Не за друго, а защото доставчиците на електричество в страната ни по това време се броели на пръсти. Мощностите били ограничени и една централа не можела да захрани целия град. Става дума за малки водно-електрически централи. Така според протоколите на архива става ясно, че през периода 1924-26 г. градът е бил райониран и за уличните лампи са отговаряли двама собственици на централи – Спас Бояджиев от Пазарджик и Милан Баджов от Белово.
Пак тогава Общински съвет – Пазарджик взема решение да приеме предложението на електрическа централа “Въча” – с. (гр.) Кричим, за изграждане на електрическа мрежа за осветление на улиците и площадите.
Снимката показва „Воден синдикат Въча“ заработил през 1923 с 2 броя турбини „Ганц Данубиус“ куплирани към ел.генератор „Ганц „, който произвежда трифазно напрежение 6300 В, пренасяно подземно като 6000 В и свалено от трансформатори по места на 380 В и 220 В.
Това сочи антикварната книга на инж. Петър Великов – „Ръководство по електротехниката; Наръчник за електротехници, електромонтьори, инсталатори и за самообразование“, Печатница „Родопи“, София, 1929 г.
В други издания намираме, че голямото напрежение от 380 В са наричали „за двигателна сила“, тоест за ателиета, гаражи, фабриканти и т.н., а на по-ниското напрежение 220 В са казвали „за осветление“, тоест за частни потребители.
Как са били осветявани преди това улиците на града?
С фенери. Всяка вечер специален служител на общината минавал за да запали фитила на градските фенери, да долее газия, там където е свършила, а сутрин минавал да ги угаси. Така с появата на електричеството фенерджията загубил работата си.
Въпреки електричеството от централата Въча, проблемът с уличното осветление не приключил. Ето защо съветниците трябвало да подпишат и споразумение за построяване на електрическа
инсталация за индустриални цели и осветление на града
от инженерно бюро “Техникус” – София, като решенията им касаели периода от 1925-1927 г.
Запазени са и протоколи от заседания на Общински съвет – Пазарджик и доклад, с данни за включване на Инженерно дружество “Техникус” – София и Събирателно дружество “Орион” – Пазарджик в новообразуваното на 30 декември 1927 г. Акционерно дружество “Светлина” – Пазарджик за производство и пласиране на електроенергия.
На 23 март 1928 г. е издадена Заповед на кмета на Пазарджик Георги Божков за определяне цената на електроенергията за частно осветление и за индустриални цели.
Сагата с тока не свършва и според протокол от заседание на Общински съвет – Пазарджик, отново са се състояли разисквания по възлагане осветлението на града на електроцентрала “Въча” – с. Кричим, с избиране на комисия за преговаряне през 1929 г. и писмо от Общината до Централата, с което я уведомява за решението си същата да електрифицира града през 1939 г.
Общо петнадесет кмета сменя градът от 1921 г. до 1939 г. , а това е периодът на електрифицирането на града. През 1921 г. кмет е Георги Юртов, който тотално променя и облика на централната градска част – по -точно пазара. А през 1939 г. кмет е Тома Янчев.
Няма коментари!
Все още няма коментари.