Има теория, че пандемия се появява на всеки 100 години и цикличността е спазвана в цялата история на човечеството. Но по разбираеми причини, до днешно време не са достигнали данни за всички болестни епидемии и пандемии.
Писмени данни за развитието на масови зарази се откриват относително от скоро. През последните седем века седем различни зарази са покосявали хората, сякаш да им напомнят, че вкопчвайки се в материалното са забравили да се грижат за безсмъртната си душа. Печалното е това, че пандемиите не отшумяват за няколко месеца. Те се развиват по собствена логика и вирусите бързо мутират. С напредването на технологиите и науката за нас е по-лесно да произведем ваксина, но пак няма гаранция, че тя ще бъде надеждна, тъй като самите вируси също мутират.
До съвсем скоро се смяташе, че преболедувалите Covid-19 не могат да се заразят повторно, но вече има доказани случаи на хора, които отново са се заразили.
Първата исторически известна пандемия от чума е кръстена на византийския император Юстиниан I. През 540-541 г. тя започва в Египет (според друга версия, в Етиопия), достига до Константинопол по средиземноморските търговски канали, от тук се разпространява в цяла Византия и след това до страните от Северна Африка, Европа, Централна и Южна Азия и Арабия. Жертвите са били повече от 100 милиона души.
Международен екип е проучвал генома на бацилите от Юстиниановата чума, като в състава на изследователите са учени от Университета Макмастър (Канада), Университета на Северна Аризона (САЩ) и Университета в Сидни (Австралия). Генетиката изолира много малки фрагменти от ДНК на Yersinia pestis от зъбите на две жертви на чума от погребение в германския град Ашхайм, в Бавария. Експертите смятат, че тези хора са умрели между 541 и 543 година. Днес това е най-старият изолиран патогенен бактериален геном.
Учените са успели да реконструират генома на най-древния чумен бацил, използвайки тези малки фрагменти от ДНК и методите на биоинформатика. Те сравняват този геном с изследвания Black Death (Черната чума от XIV в.) и с генетична база, която съдържа повече от сто известни в момента щамове на бактерията.
Експертите предполагат, че по-ранните чумни епидемии като атинската чума (430 г. пр. Н. Е.) и Антониновата чума (165–180 г.) могат да бъдат причинени от напълно отделни щамове от чумния бацил, които са били независимо предадени на човешката популация. Между другото, експертите все още не са постигнали консенсус относно чумата на Антонин, независимо дали е чума – повечето го смятат за огнище на едра шарка или морбили.
Естествените резервоари на чумата са гризачи – мармоти, земни катерици, пясъци, плъхове, мишки, а носителите на бактерии са гризачи.
Учените смятат, че чумният бацил Yersinia pestis е възникнал преди 2 или 3 хиляди години в резултат на мутация на бактериалната псевдотуберкулоза Yersinia pseudotuberculosus. Историческите източници сочат първите епидемии от чума през 1200 г. пр.н.е.
Ето кои са пандемиите от седем века насам:
