Снимки: ХГ“Станислав Доспевски“

В петък вечер, в ХГ“Станислав Доспевски“ – Пазарджик бе открита най-необичайната изложба на Евгения Панчова. Тя включва триединството – дух, душа и материя.

Виталността избликва от всяка нейна работа, която е хармония на цветове и внушения. Ситуирана около най-любимото на българите – кухненската маса, която от място където всяка вечер стоварваме дневните си грижи, се е превърнала в приказен храм на изяществото.

Хрумката с огледалата в инсталацията, която се превръща в отправна точка за ексцентричния взрив от идеи и реализации, поставя началото на серия от въпроси, които несъмнено всеки човек си задава в определен етап от живота си.

Чрез огледалото всеки посетител на изложбата магически се превръща, за мига на разглеждането и преминаването, в част от нея. Метафората на случайната среща, на приемането на непознатите или познатите лица до твоето, цветовете, ненатрапливи и чисти, разкриват творческите ценности на авторката, които са и несъмнено нейни човешки приоритети – доброта, разбиране и приемане.

Струва си да видите тази изложба и всяка друга, която е и ще бъде експонирана в ХГ“Станислав Доспевски“, защото там не попадат случайни творци. Летвата на директора Леон Бабачев е вдигната много високо и за всеки, който представи работите си там е чест, че е получил шанс и възможност.

Ето какво казва самата Евгения Панчова за своите 59 работи представени в изложбата

„Игра със столове“ е триетапен проект, частите на който са взаимозависими и взаимосвързани в едно цяло. Хармонирани в единство, макар че всяка от тях има и самостоятелно значение, както е и с елементите във Вселената.
Това е едно от водещите внушения на целия проект, онагледено по специфичния за даден етап начин.
Първият етап се реализира в ателието ми у дома. Там 2008 – 2009 г. влизат стари, изхвърлени, разбити столове. Започва тяхното преобразяване – от обикновени, към нови – живописни, привлекателни и с новата си функция… Това живописване спонтанно се разширява и по стените, тавана, пода, фасонките, пироните по стената… Залива и други предмети от дома ни – обувки, чинии, метли, лопатка и всичко, което попадне в ателието. Няма нещо, което да не е преобразено.
Ателието е с нова функция…
Вторият етап – тази непредвидена пространствена картина излиза от дома ни под формата на настоящата изложба. Вижда се „ателието“, масата подредена за гости, обувки, метли и т.н.
Елементите са разиграни помежду си в различни комбинации и взаимодействия, оставайки част от цялото. Вече и с друго предназначение…
Разбира се зарядът, излъчването, същността на „Игра със столове“ се усеща най-добре с душата и сърцето.
Третият етап предстои … Засега е тайна…“
Евгения Панчова