Денят на будителите ни обединява по свой собствен начин, припомня ни, че „Съединението прави силата“ , а българското самосъзнание ни позволява да бъдем пълноценни граждани на света. 

В Пещера духът на писателите, артистите, учените, просветителите не е забравен. Това, което сродява всички тези категории хора е будителството. Чисто българската духовна категория, която дава характеристиките на будителя – той разпръсква светлина и озарява – с мъдрост, доброта, доблест, талант и отдаденост.

Ето защо прави чест на Биовет, че протягат ръка именно на тези застрашени от изчезване видове – на духовно извисените мисионери на културата и свободата. 

В продължение на целия месец ще публикуваме творбите постъпили в конкурса „Пещерските будители“, организиран и проведен от Биовет АД, посветен на Деня на будителите, когото отбелязваме днес.  Всички литературни произведения ще бъдат издадени в сборник, а картините от конкурса ще видим експонирани в местната художествена галерия „Проф. Веселин Стайков“.

Първо място, в начален етап на образование със стихотворението си по темата, спечели Диана Карамфилова.

Пещерските будители

Будителите пещерски са святи,

те дали са ни в трудни времена

надежда, вяра, правят ни богати

със знания, мъдрост и доброта!

Будителите пещерски едни са,

духовно извисяват ни дори сега

и към труда, и личността им

с уважение прекланяме глава.

Диана А. Карамфилова, НУ“Михаил Каролиди“, IV“а“ клас

Първо място в основен етап на обучение спечели есето на Виктория Чучева.

Пещерските будители

Будни сме, само ако помним

На това разбиране е посветил целия си живот Анастас Пунев

Ние свързваме будителите най-вече с Възраждането. Благодарение на хора като Паисий, Петър берон, Васил Априлов и много други нашите прадеди са изоставили примирението с участта си и буквално са се събудили за свободата. Но не само Възраждането, а и всяка друга епоха има своите будители. Това са хората, които по всяко време, във всяко населено място подкрепят и насърчават знанието и духовността.

Има ги и след Освобождението в нашето малко градче. Когато ми се е налагало да потърся информация за Пещера, почти винаги съм я намирала в книгите на Анастас Пунев. („История на Пещерската община“, „Някогашната пещерска чаршия“, „История на пещерското читалище „Развитие“, „Енциклопедичен речник“ и други). След обявяването на конкурса „Пещерските будители“ поисках да науча повече за него. 

Мисля, че не е нужно да повтарям биографичните данни, тъй като той е достатъчно познат, уважаван и обичан в нашия град. Непряката ми среща с живота и делото на този забележителен пещерец за мен беше изключително преживяване.

Времето до финала на конкурса не ми стигна да прочета всичките книги, които е написал за Пещера. Зарекох се, че непременно ще го направя по – нататък. Но и от малкото, което успях да прочета, научих толкова много: за историята на пещерската община, за нашето читалище, за старата пещерска чаршия, за Димитър Горов и връзката на Пещера с Левски. А „Енциклопедичен речник“, който Пунев е написал, ми се стори най-интересен. Не знам дали друг град в България има такъв подробен справочник за дати, събития, личности, места и т.н.

Днес цялата информация на света е в джоба ни, в телефона. Получаваме я само с един клик. Невъзможно ми е да си представя, какво е да издирваш, да проучваш архиви, документи, да сравняваш факти и данни.

Да събереш хиляди страници информация, когато няма никакви други информационни средства освен сведенията на хартия.

Колко време, усилия, постоянство е вложил този изключителен човек, колко пътувания от град на град и в чужбина. И колко чувство на отговорност да се подпишеш под хиляди факти, дати и събития. А Анастас Пунев се е посветил на това родолюбиво дело едновременно с работата си на икономист и финансист. 

В консуматорското ни време е много трудно да се обяснят огромният труд в полза на обществото и голямата обич към родното място. Най-важното, което искам да кажа, е, че Пещера има неиздължен дълг към един от най-достойните си синове. Стоят неиздадени още хиляди страници за миналото на Пещера, за местната дървообработваща  промишленост, за преходната и много трудна 1992 г. , за стария книжар на Пещера Благой Пунев. Ръкописите се съхраняват от наследниците му.

Моята баба е познавала будителя Анастас Пунев. Тя ми разказа нещо, което навярно никъде не е записано, и което може да изглежда незначително, но според нея е „още един светъл щрих към този възхитителен образ“. 

По времето, когато Анастас Пунев е бил кмет на Пещера, страната ни е била в тежка икономическа криза. Нямало нищо – храна, дрехи, бензин… Нямало и вестникарска хартия в печатниците. Много вестници не излизали. И местният „Родопска искра“ е бил заплашен от спиране. Тогава кметът Анастас Пунев отишъл лично в завод и благодарение на авторитета си издействал вестникарска хартия, и пак лично я предал в печатницата в Пазарджик, за да не се прекъсне издаването на общинския вестник. А на осигурената тогава от пещерския кмет хартия, около месец били печатани и още два вестника в областта.

Будител е високо признание за българи, светещи с ярка духовна светлина. Като Анастас Пунев. Събирал е зрънце по зрънце безценно богатство – хиляди страници памет за родната Пещера. И мъдростта на своя живот: Будни сме, само ако помним. Бих искала да съм познавала този човек. 

Виктория Чучева, 6″б“ клас, СУ“Свети Климент Охридски“ – гр. Пещера