Неодавна в предаване на БНТ бе разказано за стар род от Калугерово. Известният джаз изпълнител Васил Петров, разкри част от историята на рода си, който произлиза от Кузман Мушев, син на дядо Лулчо (първия кмет на селото) и герой от 27-ми Чепински полк от битката на завоя на Черна в Македония. С няколко въпроса ще се обърнем към Илиян Кузманов, също негов наследник.

Разкажи за твоя род Илияне?

Най-напред искам да кажа, че денят на българската Независимост трябва да бъде 9-ти май, който с основание може да се нарече българският Ден на победата, най- славната ни дата в съвременната ни военна история. Защото става въпрос за наша славна победа на фронта за Македония, по времето на българското участие в първата Световна война. Нашата, ние сами със собствени сили сме се борили по време на едни от най-размирните времена. Българската войска, доста по – малобройна и слабо въоражена удържа победа срещу френско- италианско- руските войски в епичната битка наречена майското сражение в Завоя на Черна. В най- продължителнителните и кръвопролитни сражения са вкарани 14 полка от 4 различни дивизии и в един от тях значима роля изиграва прадядо ми Кузман Мушев.

Той е сина на първия кмет на село Калугерово, прапрадядо ми Лулчо. В краят на 19-ти век е трудно да се нарече и кмет, по-скоро нова България го е заварила като ръководител на старейшините на родното ми място. Дядо Лулчо е построил и първото класно училище в селото, спомага за библиотеката. Интересен исторически факт е че подарява на местната църква изключително ценен екземпляр книга- Минеи.

Прадядо ми Кузман през 1906 год. завършва военна школа – връща се в Калугерово и се заема с търговия и земеделско производство.  Произвежда по 50-60 тона на година вино, което продава на търговци от София. За времето си е бил много състоятелен и заможен човек. През 1912 год., когато започва мобилизацията за Балканската война, лидерите са били малко за времето си, първо грамотни, след това с авторитет и прадядо ми повежда група от 30 човека от Калугерово на фронта. Служи в 27-ми Чепински пехотен полк, като по времето на знаменитата битка на Завоя на Черна на фронта в Македония, след като един по един си заминават офицерите, той става командир на войсковата си част.

Като успява да изведе Калугеровците от окопите, болестите и шрапнелите и да ги върне обратно в калугерово дори и след три годишен плен в Гърция. На 29 Септември, 1918г. , със Солунското примирие (между Царство България и Антантата) свършва войната. Но нашият полк остава заложник в Гърция, в лагер администриран французи. Когато свършва пленичеството, французите им предлагат да станат наемници и да заминат за Африка, но те отказват. През 1921 год. се завръща в родното Калугерово. Много от завърналите се войници го търсят постояно и след това, за да се справят с отпечатъците останали им битките с фразата- „Ние да видим бате Кузман“.

Дядо ми Илия Кузманов, споделя подобна съдба на баща си. Цял живот бе в редиците на правоохранителните органи, районен милиционер на цялата околия, който се ползваше с неимуверен авторитет и уважение. А след като му свърши службата към обществото, се зае със земеделие и дребна търговия. Отглеждаше кози, овце, бе касапин, обработваше огромни масиви заедно с баба ми Цветана и разбирасе произвеждаше едно от най- добрите вина, което идваха пак предимно ценители от столицата да купуват. А баба ми при всяка възможност продаваше това, което си бяха произвели на новопостроената магистрала, на Ханче Калугерово. Това което мога да кажа за тях, е че се радвам, че са ме възпитали в същия дух и цености и съм успял, когато мога и с каквото мога да им помагам, когато бях дете. Може би тогава съм се противял, защото от всички внуци, може би защото бях най- близо до тях, получих най- суровото възпитание, но от призмата на времето сега разбирам защо и единствено мога да им кажа „Благодаря“, сигурен съм че ще ме чуят!

Какво за тебе е родовата памет?

Родовата памет са нишки, който съдбата е изплела, разноцветни конци, които ни показват картини от това, което е било, но тя продължава да тъче. Знаеш ли, във филма за нашият род, моят роднина, известният джаз изпълнител Васил Петров, казва че съдбата ни е божа работа, и Господ има план за всеки един от нас. Но аз не бих се съгласил с него, смятам че родовата памет в действителност ни показва тази пъстрота и разнообразие, от което можем да научим много, но Господ ни е оставил изборът по кой път да поемем, как да завършим недовършените плетеници или да направим нови по-красиви. А не е толкова важен, а за мен лично е по важно как го използваме.

Това което аз съм научил от нашата родовата памет е че трябва да служиш както на обществото, така и да имаш личната инициатива и воля да се справяш с това, което ти поднася живота. Личната инициатива е важна, за да можеш сам да си го изкараш, да знаеш как се изкарва всяка една стотинка преди да я изхарчиш. А и дядо ми Илия, не мога да си спомня да ме е глезил някога. Напротив, спомням си когато бях в 7-ми/ 8-ми клас и всичките ми връстници на село цяло лято ходеха по реката или гонеха топката, аз бях до баба ми и дядо ми. На картофите, на царавицата, а когато вече започвахме да берем плодовете, до баба ми на Калугеровското ханче, да си изкарам някой лев. Това те учи на морал и принципност.

Родовата памет ме е научила, че не е морално (да научили са ме на Морал), да командваш от горе, а трябва да си част от групата, да си с тях в окопите, да вземеш от своето и да направиш училище и библиотека, а не да събираш на хората последните стотинки, или да ги пращаш сами в битка, а ти да си на хубаво и безопастно място някъде далече. Не е достойно да чакаме на други, това е поуката от Долерман и Завоят на Черна, Ние самите сме се сражавали и печелили битки, без чужда помощ, ние самите сме ковали едни от най- великите военни битки влезли в историята. Достойно е да можеш, в трудни моменти, не само да можеш, но и да ти стиска да ги поведеш отпред, но и да ги изкараш от трудностите и да можеш да проявиш и благост не само смелост. А с това което Бог(съдбата и късмета) те е надарил и да им помогнеш на тези, които имат нужда.

Какво за теб е родина?

Родовата памет, всичко което ти разказах по нагоре, хората това, което сме научили от тях, това, което искаме да бъдем, грешките, които искаме да поправим. Защото думите и идеите могат да ни променят, те могат да променят света. Знаеш ли, един ден ако имам дете, най- важният урок на който бих искал да го науча е : „Не бъди като мене, бъди по-добър от мен!“

Мечтател?

Само в мечтите си човек може да бъде наистина свободен.

И един последен въпрос, какво прави една родина велика?

Спомням си един напис над една класна стая по история от от произведението на Етан Канин Дворцовият Крадец, имаше и филм Императорски Клуб по него: „Аз съм Шутрук Нахунте, крал на Аншанд и Суса, суверен на земята Елам. Унищожих Сипар, взех земята на Ниран-Син и я върнах обратно в Елам, където я издигнах като принос на моя бог. Шутрук Нахунте – 1158 г. пр.н.е.“. Учителя по история го използваше да провокира в учениците си замислянето, какво прави империите велики. Елам, никой не си я спомняше, въпреки великите завоевания. Ние помним, добрите хора в империите, лечители, учители, строители, учени, тези които са се борили за хората,  за това те и тези около тях да бъдат свободни в това да могат да избират съдбата си. Така е било винаги и така ще бъде, поне в науката история.