Днес ви представяме есето на Елеонора Коралиева и стихотворението на Щелияна Тахова, с които те спечелиха вторите места, в своите възрастови групи, в конкурса на Биовет – „Пещерските будители“. Припомняме, че всички произведения ще бъдат издадени в малък сборник със спомоществователството на Биовет АД, а всички рисунки ще бъдает експонирани в градската галерия на Пещера през следващата седмица.

Гордост за градчето

Щеляна Тахова, 4 кл. , НУ „Михаил Каролиди“ – гр. Пещера

Второ място в раздел „Литература“ в конкурса „Пещерските будители“

В градчето ни малко,

В Родопа планина,

Родил се Димитър,

гордостта на града.

Той с Левски и Ботев са другари

и всичките спечелени пари,

в полза на борбата

без корист ги дари.

Така обича рода си,

Така и жалил за страната,

че животът му минал,

обречен на свободата.

И сега, когато за Горов се говори,

За почит свеждаме главици,

и знаем, че домът му бил е дом

за хъшове и за борци.

Макар и малки днес

децата на Пещера знаем,

за Димитър Горов –

деец на революционните дела.

Пещерските будители

Елеонора Каролиева, 7 кл. СУ“Св. Климент Охридски“, гр. Пещера

Второ място от конкурса „Пещерските будители“

„Един град, макар и малък, и един свят

един, микрокосмос. Физиономията

на един град се прави от неговите хора.

Без тях той е безличен и мъртъв.“

Анастас Пунев

Разхождам се по улиците на родния си град. Есента е обагрила листата на дърветата. Есента е обагрила листата на дърветата. Топлината на есенното слънце ме кара с носталгия да се върна във времето и да се замисля, как е изглеждал той в миналото. Представям си калдъръмени улички, дворове с цветя и прекрасната гледка към Родопите. Идилията на малкото градче буди в мен умиление, но и ме кара да се замисля кое е това нещо, което отличава града ни от множеството подобни градчета и села в България.

Това са неговите хора. Най-вече хората с буден дух, с жажда за знание, пътешественици и изследователи, учители, просветители, духовници, които с делата си пробуждат у нас стремеж към усъвършенстване, карат ни да мечтаем и да постигаме повече, да даваме най-доброто от себе си.

Сещам се за пещерските даскали. За учителя Михаил Куманов, известен още като даскал Михаил, завършил еленската „даскалоливница“, намерил благоприятна почва в града ни, за да посее семената на познанието, преподавайки по новата, модерна за времето си Бенланкастерска метода, наричана още взаимоучителна. Този начин на преподаване дава възможност по-будните деца да проподават знания на съучениците си. Даскалът не само дошъл да преподава в града ни, но и обикнал Пещера и пещерци с цялото си сърце. Останал тук до края на дните си, построявайки свой собствен дом и дарил средства за изграждане на читалище „Развитие“.

Сещам се и за Михаил Каролиди. Това е богатият българин, пожелал да остави на пещерци голям имот в центъра на града и там да се построи не какво да е, а училище. Няма по-забележителен паметник от този храм на знанието. Сградата не блести с архитуктурата си, но поразява с внушението, че духовността и познанието са вечни.

Сещам се и за пещереца Спас Зафиров, който тайно преподавал български език в гръцкото училище при църквата „Света Петка“ в Пловдив, поставяйки любовта си към България и българския език пред сигурността и спокойния живот.

И още, и още пещерски будители с възрожденски дух, които ни вдъхновяват и днес.

Жив ли е все още духът на будителите?

Носят го нашите учители, които всеотдайно и безкористно ни учат на добродетели – като любов към знанието, принадлежност към род и език.

Носим го и ние. Стремейки се към знание, опитвайки се да бъдем по-добри хора, ние пренасяме в настоящето духа на нашите предци, даваме на града си неговият неповторим облик.