Нов паметник, пред когото ще поставяме цветя на 14 януари има вече в Пазарджик. Той е поставен на левия бряг на Марица, в непосредствена близост до моста, който свързва града с Родопската част на областта.

Монументът е проектиран от арх. Нколай Младенов, а средствата за създаването му са дарение от бизнесмена Георги Делчев. Бюстът на генерал Брок – освободителят на Пазарджик е отлят от скулптора Спас Киричев.

„Намерих два негови портрета“, разказва Спас Киричев. „Първият е от младежките му години, а вторият е от времето, когато генерал Брок идва в Татар Пазарджик и неговите войници помагат в потушаването на пожарите, които са пламнали в къщите на местното население, след оттеглянето на османската армия.“

До момента само скромен паметник на десния бряг на Марица напомняше за пристигането на Руските войски на 2 януари 1878 г.

През следващата година ще отбележим тази светла за пазарджишката история дата на новото място. Паметникът все още не е осветен и открит , но поради интереса на своите читатели към монумента написахме този материал.

Пазарджик е освободен от руските войски на 2 януари преди 142 г.

Според аналите на свещеника Иван Недельов, който по това време е служещ в храма „Св. Архангел Михаил“ в областния град се случва следното:

„Додоха русите Татар Пазарджик 1878 йнуария 2. Денят беше понеделник. Руските полкове стигнале в сабота вечерта та в неделя на 1 йнуария празнуваха Нова година, а полковете са биле в Сараново, в Бошуля, Карабунар, Калагурево, Калагларе, та в понеделник сабахле додоха в Пазарджик“.

На практика черковният служител говори за 14 януари, по нов стил.

Пехотен генерал Николай Брок, освободителят на Пазарджик

Роден е на 10 януари 1839 г. в Санкт Петербург, Русия. Семейството е на потомствения дворянин, министър на финансите и член на Държавния съвет Пьотър Брок.

Посвещава се на военното поприще. Завършва Пажеския корпус и започва действителна военна служба с военно звание корнет в Лейбгвардейски хусарски полк (1857).

Участва в Кавказката война (1860). Служи като куриер на император Александър II и адютант на военния министър Дмитрий Милютин (1861). Фигел-адютант от 1971 г. , генерал – майор (1974).

При подготовката на Руско-турската война (1877-1878) получава назначение като командир на Лейбгвардейския Московски полк. Проявява с при щурма на Горни Дъбник и Телиш.

Награден е със Златно оръжие „За храброст“ (1878). От 25 октомври 1877 г. е командир на I-а бригада от II-а Гвардейска пехотна дивизия. Бие се храбро при превземането на Правец. Участва в Зимното преминаване на Стара планина при Златишкия проход и боя при с. Челопеч. Неговите части първи влизат в Пазарджик и потушават бушуващите в града пожари. По пътищата на войната достига до Сан Стефано.

След войната е командир на II-а бригада от II-а Гвардейска пехотна дивизия (1880), командир на I-а Гвардейска пехотна дивизия (1882). От 1884 г. служи в жандармския корпус. Генерал от пехотата (1900).

На територията на нашата област паметни плочи и паметни знаци има в Белово, Ветрен, Бошуля, Пещера и Пазарджик. В Овчеполци има и чешма изградена в знак на признателност, паметна плоча от 2011 г. има и в Козарско.

Два дни след посрещането на ген. Брок в Пазарджик се бележи влизането на войските на капитан Бураго в Пловдив, заради това военоначалникът е отличен с „Георгиевски кръст“.

Паметникът на Бунарджика е бил открит обаче едва през 1881 г., там е бил и руският консул, а по това време областен управител на Пловдив е пазарджиклията Георги Консулов, получил поста заради това, че е бил един от съратниците на Левски и Петър Бонев, както и председател на тайния революционен комитет в града, пише Бистра Риндова.