Конкурс за Коледен разказ обявява фондация АртАнгел и редакцията на вестник „Метафора“, съобщи Илиян Кузманов. Наградният фонд е от двеста лева, като сумата ще бъде разпределена, както следва:

Първа награда – 100 лв.

Втора награда – 50 лв.

Трета награда – 50 лв.

Конкурсните разкази изпращайте на foundation@artngls.org , до 15 декември. Наградите ще се обявят на 26 декември 2020 г.

Специална награда ще получат жителите на Калугерово и Община Лесичово , тя е таблет. Повод за нея е отношението на хората от селото към латвийката Мария.

„Победителите в конкурса ще бъдат публикувани във вестник „Метафора“. Конкурсът се организира във връзка с добрината, която жителите на Калугерово направиха на латвийката Мария. Това бе Коледният дух, който може да бъде намерен навсякъде и никога не трябва да угасва в нас, казва Илиян Кузманов. Бъдете добри към хората на улицата, бъдете добри към тези без подслон, грижете се за тези които имат по малко от вас, бъдете добри към тези които не могат и не знаят как да си поискат помощ, помагайте на ближните си, но и на страниците и скитниците, това ни учи и Коледата, и това е Християнстката етика и морал!“

Срещнах Мария в деня, когато трябваше да поставим паметна плоча на дядо ми.

Навярно това събуди много спомени за детството и за това което научих от моето семейство. Да се страхувам от Бог, научи ме на дисциплина, никога да не се предавам, да използвам главата както и сърцето си, да чета и да се образовам, да правя пари.

Без значение, че дядо беше израстнал при една система, в която уж парите бяха нещо не до там оценено, дядо имаше земя, животни, продължаваше да произвежда вино, не колкото баща си, но почти тон на година, което беше само за продажба.

Защото парите ми дават повече възможности да бъда такъв, какъвто искам и какъвто трябва да бъда. Да разбирам какво означава да служиш на обществото, но да разбирам другите хора и да уважавам техните разбирания и вяра, но никога да не отстъпвам пред моята.

Да помагам на бедните, и най- вече да уважавам жените. Дядо ми никога не съм го чул да повиши тон на баба ми, нито да употребява лоши думи, тя бе жена, с която всички трябваше да се съобразяват в къщи и безприкословно да я слушат. Възпита ме, че не само определени хора заслужават уважение, но всички.

Да има опасност, че когато ги поставяме на пиадестал, можем да ги държим и в кутия, но това зависи от това, до колко ни е силен моралният компас и разбирането за свобода. Това бе старата ни семейна традиция, която изгради силен етичен и морален код.

Тази истирия разказва много дълбоко и мъдро за прошката, за това да не заклеимяваме хората, да не им лепим етикети, а когато можем да помагаме и никога да не седим безучастни, и безразлични.

Също така Християните заслужават да си припомнят за ролята на жените в писанията. Ролята на Мария. Също и на Мария Магдалена, като апостол, подръжник и лидер. Тази която първа става свидетел на възкресението, която остава най- близо, и която повярва и подкрепя.

Гунита се наричаше Мария и казваше че е Мюсулманка, а Мария е най- святото женско име в Корана. Хубаво е да знаем, че в Исляма Мария и синът ѝ Исус са тези, който са защитили мюсулманите. Хубаво е да разбираме и съседите си, и хората които проповядват други религии, да бъдем добри със всички.

Да седнем заедно на Коледната маса. Както и да бъдем смирени, дори покрай празниците, дори и заради едни пости, все пак е стъпка. Да се държим и постъпваме по истински Християнски, дори и да не сме Християни.