Случвало ли ви се е да нямате избор в дадена ситуация? Да осъзнавате, че предварително взето решение е на път да се провали, защото не среща разбиране и вместо очакваната подкрепа, получава охулване.

Точно това се случи вчера по време на заседанието на Общинския съвет в Пазарджик. Имам предвид точката, която касае увеличението на местните данъци и такси, и гласуваните вече облекчения за малък брой хора, тъй като децата им са изявени спортисти.

Мисля, че в това няма нищо лошо. Въпреки обясненията, че децата на града били разделяни. Нищо подобно, ако някой разделя децата, това са самите деца. И по-точно те не се разделят, те правят един напълно осъзнат избор. Хайде да не подценяваме децата на Пазарджик.

Има деца, които искат да спортуват и други, които даже не искат да виждат игрище. Тяхната сила е другаде, в писането, в танцуването, в рисуването или друго поприще за развитие. Ще стигнем и до това.

Защо смятам, че родителите на децата заети с активно спортуване имат право на петнадесетте лева отстъпка, които ще им даде Общината?

На първо място, защото подкрепят децата си и са готови на всичко за тяхното развитие в света на спорта. Познавам майки и бащи, които са неотлъчно до децата си, независимо дали състезанията им са във Варна или в Русе. Имам чувството, че и на Луната да са, те отново ще отидат с детето си, защото са готови да го подкрепят.

Представяте ли си ако им беше писнало на втората или третата година? Ако бяха казали: „Ай, сиктир. От спорт никой не е прокопсал, стига вече с това пътуване, дайте да си гледаме живота – не ти трябва футбол, не ти трябва волейбол, не ти трябва джудо, не ти трябва художествена гимнастика, те децата в София не успяват, та ти ли ще ми ставаш световен шампион?“

Можеше да го кажат, защото всяко пътуване, всяко състезание е разход за семейния бюджет. При това не малък. Тези петнадесет лева от общината няма да ги обогатят, но ще им кажат: „Благодарим ви, заради това, че отделяте от своето лично време, от вашите лични средства, а постиженията на вашето дете са гордост за всички нас! Ние оценяваме това и сме съгласни да направим този малък жест, защото вие и вашето дете служите за пример на останалите.“

Така го виждам аз, като все пак трябва да се има предвид, че още преди изборите беше известно, че ако Тодор Попов вземе четвърти мандат, ще се фокусира върху спорта и културата.

Не мисля, че има някой съгражданин, който да каже, че той не го прави. Прави го и то не проформа. Никой не може да си криви душата, че напоследък сме свидетели на толкова много спортни състезания и упехи, колкото не сме виждали в последните двадесет години назад.

Сигурна съм, че след година ще има облекчения и за родителите на децата, които инвестират време в полето на културата. Реално погледнато е невъзможно да се определят ясни критерии, кои деца са по-напред от други в области като творческо писане, рисуване, танци, актьорско майсторство, пеене, но е задължение на общината да развива тези деца, да им създава предпоставки, да стигат все по-високо в своя полет.

Тодор Попов и екипът му правят това. И не разбирам защо трябва да мижим и да викаме, че това не е вярно. Всичко опира до това – да имаш или да нямаш подкрепа. Аз предпочитам да я има.