Илиян Кузманов

Първото Евросело Калугерово получи почетна грамота за Човечност на всички хора, дни след Коледа. То показа любов, отвори домовете си за една мюсюлманка в нужда. Едно село, в сърцето на България показа, какво означава да имаш сърце, какво стои зад Християнството.

Едно малко село сгушено в сърцето на България показа, какво стои зад Европейските цености и идеали, с постъпките на обикновените хора то заговори за солидарността залегнала в основата на Европейската цивилизация и култура.

Една носталгична препратка към общото ни идейно минало, на древна Гърция, Рим, Израел, Реформацията, Ренесансът, 18-ти век на германските философи, на музиката на Австрия и славянската поезия, а това село Калугерово заговори за сърцето на тази Европа – Християнството.

Това село ни накара да се замислим, какво ни учи Коледната история?

Важна ли е още в нашето модерно общество? Възможно ли е да стимулира мислите и емоциите ни, да резонират с история, която оцелява повече от 2000 год.? Надеждата и физическото оцеляване, подтисничеството и свободата? Надеждата, че има нещо по-велико от нас самите, от нашите користни интереси, идеали, цености, блянове, мечти- надежда не само за нас а за всички хора ?

Смиреността, това че Бог е дошъл да служи и да бъде наравно с хората, а не като владетел, властимащ, а служител на обществото – слуга обичащ хората, доколко това е релевантно, доколко този Християнски идеал ни е нужен? За хората на улицата, за хората в нужда, за топлината и любовта? Както и въпроса за семейството и неговата роля в съвременния свят?

Това е история за едно село, което избра да бъде различно.

Това е историята за рационално общество, изградено от активни граждани, която тръгва от избора на малкият човек, не от лозунгите, мантрите, стихотворенията учени на изус. 

Дори и да приемем, че няма свобода на избора, а има свобода да откажем, хората там отказаха да бъдат като другите. Те отказаха да бъдат разделяни по вяра, по цвят, на червени и сини, наши и ваши, по документи, по това, какво са били принудени да правят, на заслужили помощ и незаслужаващи, те просто помогнаха на Мария.

Изборът им рефлектираше надеждите им, мечтите им, не техните страхове. Хората не се примириха с реалноста около нас, а направиха една промяна, без протести и манифестации, а с човешките си постъпки изпълнени с любов.

Те избраха да си направят друга Коледа, извън онази обрядната, която ни прави еднакви на трапезата, а Християнска в пълният и смисъл, изпълнена със съдаржание. Това е история, за израстването ни като общество, не от онези истории с паметници, вождове, лидери, а история с обикновени хора и малки постъпки.

В крайна сметка: Важни ли са идеите и доколко са важни традициите? Нужно ли ни е общество с изконни принципи и идеали и общество, съблюдаващо само обредните функции на един празник? Могат ли идеите да мотивират поведението ни.

Понятията за Равенство, Свещения Човешки Живот, Индивидуализма, Свободната Воля, Свободата. Та това е съдържанието на законодателните ни институции, законодателният универсализъм, върховенството на закона, който би трябвало да бъде семейната ни ценост в едно голямо Европейско семейство.

Това село и историята за Мария ни накараха да се замислим, къде в края на краищата, започват универсалните човешки права?

Не е ли в малките места, хора, близо до вкъщи – толкова близо и толкова малки, че те не могат да бъдат видени на никоя карта… Докато тези човешки права нямат смисъл там, те нямат смисъл никъде другаде. Докато ние не сме заинтересовани да ги има там, около семейния огън, семейната трапеза, няма смисъл да гледаме за тях, където и да е другаде.

Да, в действителност, в Библията не се прави спецификации на човешките права, но зад тази концепция има солидни библейски принципи. Донякъде невежо пропускаме идеята за правата на човека и философските течения от 17-ти и 18-ти век, Джон Лок, Русо и Франсис Шафер и така нареченият Християнски Консенсус на Западно Европейската култура.

Поставянето на пиедестал на човека, основа на Ренесанса, има корени в Imago Dei(божият образ в сътворението), което е предпоставката за формирането на идеите – какво означава да си човек, какви трябва да са отношенията между хората и как човек трябва да бъде третиран, давайки ни съвремените концепции за човешки права и социална справедливост.

В определени исторически периоди, отношението към болестите в обществото е било проявление на милост от властимащите. Но това не означава, че трябва да заклеимяваме филантропията, просто трябва да я отдадем на един отминал исторически период.

Похвално е отношението на тези, които са нямали власт в случая, обикновените хора и тяхното осъзнаване на градежните цености на нашето общество. Както казва Хобсон в своята книга – „Работа и богатство“ от 1914г., за обществото е по – вредно милионер да похарчи излишните си пари за благотворителност, отколкото за нещо луксозно в живота си. За всяка благотворителна своя постъпка, която уж лекува неефективни социални отношения, той отслабва социалните нужди за промяна, предоставяйки някакво магическо решение на наболели проблеми.

Важно е индивидуалното желание за колективна промяна. Защото даже в един момент благотворителността може да се окаже, че облагодетелства властта и държавата, освобождавайки ги от отговорностите, които имат.

Благотворителноста има своето място, както и спешното отделение е критично за една болница. Но в переспектива за здравето на едно общество, трябва да се установят факторите които водят до заболяванията.

С всичките тези провокативни въпроси, с огромния брой хора от цял свят, които започнаха да пишат за Коледа, с децата – които започнаха да рисуват Мария се роди Проектът Мария, за да не остане поредната история, а да напомня, колко е важно да сме хора, да се види къде са проблемите в обществото ни, за важността на лична инициатива, да бъдем свободни хора, не само част от една система, които могат да носят любовта в сърцата си, но и да правят добро неразчитайки само на институциите.

Това се превърна в история за деца от цяла България, които историята на една Мария докосна, за един изключително талантлив български писател- Николай Илчевски, Чудомир, който за една нощ нарисува една прекрасна картина от думи за Мария.

Това е Проектът Мария, талантливите деца от школата на учителя и човека Марин Кузев, които рисуват, за тези които ще се присъединят и едно наистина Европейско Село Калугерово.