Никола ИВАНОВ, литературен критик

 В последно време хумористът и сатирикът Александър Йотов като че ли поизостави фейлетона и хумористичния и сатирични разкази за сметка на епиграмата. След книгата „Междучасие”, която съдържаше и фейлетони, и епиграми, последваха няколко негови сборника само с епиграми: „100 епиграми и още нещо”, „Бодлинки”, „Въгленчета”, „Острилки“, „Въртележка“, за достигнем до последната „Орисия”. Епиграмата е преди всичко концентрация на мисълта, изненадваща находка, оригинално обобщение, изразено обикновено в два или четири стиха. Казаното преди теб да го изразиш и споделиш по непознат оригинален начин. Всичко това трябва да бъде поднесено достатъчно образно и метафорично, намекът да предизвика досещане и усещане у читателя, които да му доставят удоволствие при четенето.

      Александър Йотов притежава дарбата да забелязва недостатъците  и зад конкретния случай да достигне до обобщението, което да фиксира явлението. А в живота, който ни заобикаля в последните години нещата се повтарят, което е доказателство колко бавно и трудно се променя човешката природа.

     Още първата епиграма „От памтивека”, с която започва книгата, впечатлява с обобщението, което носи:

                         Всичко е в името

                        на вимето!

     За съжаление се оказва, че Свободата в България по същество я няма, повече е на теория, тя е по-скоро фасадна. За това става дума в „За властта”:

                           Вместо да ни управлява,

                          винаги ни оседлава!

     Най-често в сатиричните епиграми на Александър Йотов съвсем основателно попадат политиците, защото от тях зависи животът на българите. Например „Онези от трибуните”:

                       Крещяха от трибуните,

                      че 45 години стигали,

                      а  то излезе,

                     че са си

                                    намигали!

      В тази епиграма става дума за продажните политици, които преследват само келипира, за политическата хамелеонщина, за безпринципни политици, които обикалят партиите, сменят ги като носни кърпи според личния интерес и са постоянните подлоги на всяка власт. За облагите от партийната активност и от властта се говори във „Брей…”:

                        Нищо не вдигнал

                        и пак се

                                        издигнал!   

      Още:

                        С десет партии любими

                       не видя в живота зими!

      Няколко епиграми изобличават крадливостта на политиците. Ето за какво си мечтаят:

                        Ще дойде ли и нашето време

                        и ний да се накрадеме?!

      И терзанията на честните, които у нас смятат за луди, по думите на гения Ботев:

                       Дали не сбърках,

                      Като не бърках?!

      Също:

                     На него, глупака,

                     се падна само

                                       капака!

     Отчайващата социална действителност е изобразена по убедителен художествен начин в част от епиграмите:

                                 Младите – на запад,

                                 Старите – на лапад.

      Или:

                                 Държавата ни напоследък,

                                 бележи такъв напредък:

                                 вместо да те мъчат, бият,

                                 вземат та те

                                                   самоубият!

     Част от епиграмите са по-хумористични, с деликатни сексуални намеци. Те предизвикват усмивка и облекчение. Например:

                              Мое мъжко тяло.

                              Где си отлетяло?!

Или актуалната „Побъркан свят:

                              Лъсна истината гола –

                              да не знаем на Иванчо

                                                                  пола!

Тук са и съпружеските отношения:

     В епиграмите на Ал.Йотов, посветени на любовните, съпружеските и семейните отношения няма да срещнем цинизми, вулгаризми и други груби изрази, или пък сексуална разюзданост. Той разчита на деликатност, на намека, не на хамалския примитивен хумор. Неговите епиграми са за по-интелигентни читатели.

      Александър Йотов има една абсолютно универсална епиграма, касаеща всички пишещи:

                      Най се издаваме,

                      като издаваме?

      Да се чуди и мае човек на автори графомани, които издават десетки бездарни книги, мислейки, че колкото повече томове издават, толкова са по-големи писатели, а така те демонстрират бездарието си. На всички тях ще напомня, че геният Ботев има само половин стихосбирка, а Дебелянов няма приживе издадена книга!

      Епиграмата често е подценен жанр. Някои погрешно смятат, че това са просто римушки, и толкова. Само че са далеч от истината. В епиграмата само в два или четири стиха трябва от отделното, частното да достигнеш до обобщението и универсалното. За това се изисква остра наблюдателност, находчиваст и майсторство. Пък и темите са толкова преекспонирани, че находката е трудно постижима. За добро Александър Йотов е много наблюдателен и изобретателен, находчив и умее да ни поднесе нещата от необичаен зрителен ъгъл. Той разчита на намека, подсещането, нюанса, а не на директното, грубо и примитивно изразяване и език. Радой Ралин, нашият най-добър епиграмист, в „Люти чушки” показа, че успешни епиграми могат да се творят като се използват дословно народни епиграми, в които хумористичният и сатиричен ефект се постига с подходящо озаглавяване. По този начин са изградени 69 от всичките 124 епиграми от лютите чушки на Радой. Един наш съгражданин не беше забелязал този похват и обвини Радой в плагиатство, което няма нищо общо с истината.

     С досегашните си книги с епиграми Александър Йотов се утвърди сред талантливите ни национални епиграмисти. Това той потвърждава и със своята „Орисия“.

      Александър ЙОТОВ, „ОРИСИЯ“, епиграми, 2020 година.