Нека да ви разкажа и повторя още някои неща, които народът ни наистина е правил на Водици, защото е хубаво преди да се запознаем с измислиците, да вземем да се запознаем с това, което предците ни са ни завещали, казва д-р Георги Мишев, който наскоро издаде втория си научен труд свързан с културните традиции на България – „Ритуални измивания. Поливки“. В него той изследва водата и обредите свързани с нея в народните ни вярвания.

„Заранта всеки домакин взима домашните икони, кръстовете и емежа и ги омива с едно камъче сол на кладенеца или реката. Той казва: „Какъвто е бял емежът, такова да е бяло житото!“ – това е традицията на нашия народ, казва д-р Мишев.

„Вярва се, че ако замръзне китката на попа при потапяне във водата на водосвета, годината ще бъде хубава и плодородна. Който е недъгав или страда от някоя лека болест, окъпва се с дрехите в реката, за да оздравее. Много майки къпят и болните си деца. От водата, където попът е хвърлил кръста („кръстена вода“), се пие на гладно сърце за здраве, а някои наливат в пресола, виното, тригията и др., за да не се развалят.

В Охрид спускат рано на езерото дъсчици със запалени свещи, които вятърът отнася далеч, в дрезгавината те блестят като звезди по гладкото синьо равнище.“ Арнаудов, М. Българските празнични обичаи. София, 1918, 40-41.

Цитирам този пасаж от големия ни учен Михаил Арнаудов, казва д-р Мишев, защото той ни дава насока за няколко неща:

– важното и добро време е рано заранта на 6-ти януари. Това е утрото на деня, след като са изминали 12 дни от раждането на Младия Бог, Новото слънце. Благоприятният период е в ранните часове на деня и докато слънцето се вдига;

– на този ден е подходящо да се извърши измиване/пречистване на свещените предмети в дома – иконата, кръстове и др. за християните, които имат своя произход в древността. Известно е, че древните също са извършвали такива измивания на ксоаноните (дървените изображения на боговете, които са много близки с иконите), както и на статуите на божествата (вж. напр. Плинтерия и измиването на статуята на богиня Атина);

– водата, която е благословена (от свещеник в случая, също може и от домакина, т.е. стопанина на дома, ако няма свещеник) се използва в дома, като се поставя в храни и течности, които се приемат от домашните и така те постигат също пречистване вътрешно;

– пръскането/ръсенето на дома с водата се извършва, за да се пречисти и външно домът, и обживяното пространство;

– последното сведение за пускане на дъсчиците със свещите напомня за някои практики, които са ни познати сред други народи и са свързани с жертвата към Водата, като към един от елементите на сътворението.

Ето и мнението на Йорданка Манкова от трудът  й „Култът към водата в българската фолклорна култура“.( Враца, 1996, 29-30.)

„Популярни са представите на народа, че в нощта срещу Йордановден (наричан още Богоявление или Водици) – последният ден от така наречените „мръсни дни“, водата се „кръщава“, „пречиства се“ и това става среднощ, при спирането ѝ в оня миг, в който, според народната вяра, бил спрял и вятърът, и „небето се отворило“, защото Св. Богородица родила Христос. Такава вода наричат „богоявленска“ или „кръстена“ вода. За нея се вярва, че притежава особени отгонителни способности срещу всякакви демонични същества и който пие от нея, „очиства се от мръсните дни“. Според народния светоглед в тези дни демоничните сили се активизират и зловредят на човека. Водата – особено „богоявленската“ – се нарежда, ведно с огъня и дима, между обичайните средства за защита от тях. „Доде не е кръстена“ тази вода в някои райони дори избягват нейната употреба поради страх от отслабналите й отгонителни способности в периода на ,,поганните“(мръсните) дни.

В Югозападна България с такава вода не се мият, не се перат, не се къпят“, а в Югоизточна България, ако се наложи да се мият, слагат в нея малко от „пиперенцата“ (водата на туршия от чушки, в която през предната година са сложили малко „кръстена“ вода). Пак в този край на страната, за да могат да вземат сутринта рано на „Водици“ „кръстена“ вода – т.нар. „агиазмо“ за здраве и очистване от „поганните“ дни, местните жители през целия преден ден не поемат никаква храна, откъдето идва специфичното наименование на празника – „Неядка“.

Едновременно с очистителните възможности на водата през този ден от годината се приписват и особени плодоносни сили. Разпространена е вяpaтa, че който успее да гребне от нея в мига, когато е „спряла“ през нощта на Богоявление, „жълтици ще извади“.

Вярата в отгонигелните и очистителните възможности на „богоявленската“ вода, съчетана с представите за нейното здравеносно въздействие, е наложила популярната практика на Водици рано сутринта да се изхвърля „старата“ вода и най-възрастният член на семейството да донася „нова вода“. Съда той оставя пред къщи, измива се пръв „за здраве през годината“, а след него със същата цел се измива и цялата му челяд. Обикновено млад човек – най-често момата в къщата – полива на членовете на семейството да се измият, при което всеки поотделно й хвърля в котела „по някоя пара за чеиз“. В крайдунавските села на Врачанско от тази вода тя разнася и по комшийските домове, за да се умият с нея и техните стопани ,,за здраве“, като всекиго от тях подканя с думите: „Св. Йордан е дошъл здраве ни донесе. Айде да се умиеш за здраве!“. Пак там за оня човек, „който не знае що е болест през годината казват: „Къпал се е у Дунава на Йордановден“.

„Пожелавам весело посрещане на празника, много здраве и успех на всички!“ – каза още д-р Мишев.