Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Тържествата продължавали чак до 6 януари, като общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил  на света за да служи на хората. До този момент той не бил показал наяве своята божествена същност и своите умения да изцелява, а преди това с раждането си Спасителят явил на света в плът.

Хаджи Пенка Милкова при третото си посещение по Светите земи

По-късно Църквата приела да празнува двете събития по отделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление, разказва хаджи Пенка Милкова.

91-годишната пазарджиклийка помни още от времето на баба си, че местните хора вярвали, че в днешния ден водата оживява, а през нощта небето се разтваря, за да слезе Божията благодат при нас.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, който наистина се постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението от своя Предтеча.

Йоан Кръстител бил братовчед на Иисус, когато станало светото тайнство, край река Йордан, където се случило това имало твърде малко хора, за разлика от рождението на Спасителя, когато към неговите ясли се стичало множество, за да поздрави Дева Мария и Йосиф Обручник.

Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа.

 За него бил говорил още великият Исаия: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ (Ис. 40:3). Неговият зов: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ (Мат. 3:2)привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7).

С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“ (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му“ (Йоан. 1:26-27).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица.

Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата.

Чрез свидетелството на Йоан: „Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света“ (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение.

И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение греха и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:

„Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.“

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог ни е обновил чрез вода и Дух, пише Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)..