173 години от рождението на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев се навършват в днешния ден. Неговата съдба е тясно свъ рзана с две личности от нашия регион – Спас Зафиров и Димитър Горов. По стечение на обстоятелствата Спас Зафиров се озовава в училището на даскал Ботьо Петков, баща на поета.

Това се случва през 1854 г. Там започнал да преподава френски и гръцки, на децата в Калофер, срещу заплата от 6000 гроша. Зафиров бил известен като „Зафирияди“ и „Сотираки“. Там през 1857 г. пише „Катехизис за малки деца“. Спас Зафиров е инициатор на първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий на 11 май, като Ден на българската просвета и писменост – събитие, отбелязано от известния тогава „Цариградски вестник“.

По времето, в което Зафиров преподавал в Калофер Христо Ботев бил на шест години, но въпреки това не пропускал да слуша разговорите на даскалите в бащиното му школо, точно там било взето и решението да се отбелязва празникът на буквите. Зафиров е учител и на патриарха на българската литуратура Иван Вазов.

Връзките на Христо Ботев с пещереца Димитър Горов датират от времето, когато двамата се срещат и запознават в Браила.

„Горов е роден в Пещера през 1840 г. След като се изучил в местото училище и той , както много българи по онова време емигрира в Румъния – в град Браила, където живеело семейството на сестра му Султана. През 1868 г. заедно с майка си и брат си Атанас се преместват в Гюргево.

          През тези години той става състоятелен занаятчия – занимава се с производство на сапун и свещи, и е един от малкото български емигранти създали добро материално положение и уважавано име пред румънските власти, изгражда и добро семейство – съпругата му Иванка е сестра на революционера Ангел Кънчев.

           Пред него е перспективата на един осигурен и спокоен живот на проспериращ човек. Определено Горов не спада към онези известни емигранти – гладуващи, студуващи, бедстващи – напуснали родните си домове, оставили родители, семейства, близки, избрали свободата, скитащи немили – недраги в негостоприемната чужбина. Захари Стоянов го нарича “бащата на хъшовете” и “банкерът на хъшовете”, заради грижите, които полага за тях – пари, храна, подслон, гаранции пред румънските власти, дава всичко което може за великата идея на свободата.

           Още в Браила Димитър Горов става един от най-близките приятели на младия поет и революционер Христо Ботев. Отношенията между тях  до края ще останат сърдечни и непомрачени. През 1875 г. в Букурещ излиза от печат стихосбирката “Песни от Ботйова и Стамболова” , като забележителното е , че неин издател е Димитър Горов. Неоценима е неговата заслуга да осигури и финансира отпечатването на безсмъртните  и вечни стихотворения на Христо Ботев. Само този негов жест му определя почетно място в духовното развитие на нашата нация, в появата на този недостижим връх в българската литература. Както твърди Стоян Заимов , едно от най-хубавите си стихотворения – одата “Хаджи Димитър”, Христо Ботев е написал именно в дома на своя приятел Горов, и то за една вечер.“ – пише в своя статия посветена на Димитър Горов историкът Димитър Павлов от Исторически музей – Пещера.

В „Христо Ботев, опит за биография“ Захари Стоянов помества едно писмо на Хр. Ботев до Димитър Горов от 2 май 1875 година. Там Ботев пише на Горов:

„Бай Димитре, недей ми се сърди, че не ти писах досега… Приятелството ни трябва да бъде вечно“

В своят коментар на стр. 230; 231 в „Христо Ботев, опит за биография“, З. Стоянов отбелязва следното:

„Горов, макар и от цинцарска жилка, беше банкерът на хъшовете. Когото заболеше глава, все при него тичаше, догдето го накараха най-сетне да проси. Ние притежаваме около стотина разаписки от разни хъшове, които са вземали от него пари все в заем. Ботев знаеше, че щом го осучат в печатницата, ще извика от Букурещ „Аман бай Горов!“

„Априлското въстание през 1876 г. е връхната точка в националноосвободителните борби на българския народ срещу османското владичество и един от главните му организатори е пещерецът Димитър Горов. В дните на въстанието Централният комитет задължава Горов да остане в Гюргево, да не преминава в поробеното отечество с апостолите, а да бъде представител и координатор на комитета зад граница. В тази напрегната обстановка, с неимоверни усилия, той  е в центъра и на организирането на четата на Христо Ботев, в създаването на нейния план за действие, в осигуряването на знаме. В четата се включва и малкият му брат – Атанас Горов. Той, най – младия четник, едва деветнадесет годишен, ще загине още в първото сражение на 18 май 1876 г. на Милин камък – една свидна жертва, носеща слава и гордост на нашия град в онова героично време.

Димитър Горов изпълнява и една друга важна историческа мисия. Качвайки се на кораба “Радецки” и отплавайки за Козлодуй  Христо Ботев предава на него, един от най – добрите си приятели, писмото – завет до жена си Венета, личния си архив с писма  до другарите му и джобно тефтерче, телеграми към европейските вестници.“ – пише още Димитър Павлов.