Ваня СТЕФАНОВА, главен експерт в отдел „Просвета“, Община Брацигово

148 години от гибелта на Апостола на българската свобода Васил Левски.

148 години НЕЗАБРАВА!

Ние, българите, носим неговото свято име и дело в сърцето си – най-истинският, най-големият неразрушим паметник на неговия подвиг! Васил Левски – Апостолът, остава вечно жив в паметта на народа си! Историята справедливо му отрежда безсмъртие.

А той се бе посветил на своя народ, на делото за свобода със съзнанието, че рано или късно животът му ще бъде поискан. „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си, в жертва“ казва той.. Вестта за залавянето на Левски полетява по телеграфа до всички краища на страната и в чужбина.

Скръб попарва комитетите. „Ние всички плакахме с горчиви сълзи до забрава“, пише Иван Андонов от Чирпан. „В съдебната зала се разиграва драма, стара колкото историята: самата Свобода е на подсъдимата скамейка. Тя отново ще бъде осъдена! Осъдена „на смърт чрез обесване!“ Българският свещеник, доведен, за да чуе изповедта на Дякон Левски и да му даде последно свето причастие, го пита: „Кажете си греховете, синко!“

Изповедта на Левски, която се предава и до днес е: „Пред Бога и свободата грехове не съм сторил, а пред пашите, чорбаджиите и владиците – много, много и премного согрешения съм направил, но нека тия ми согрешения останат непростени…. За едно нещо, отче, те моля: Като ви пита някой за Дякон Левски, кажете му, че той, Дяконът, за българската свобода загина!“

А миралай Тефик бей, по ориенталски мъдър, усещал накъде върви съдебният процес, но и виждал как достойно, по мъжки се държи подсъдимият. И сърцето му се изпълвало с уважение към него. В тези мигове на тежък двубой той забравял, че с българина са непримирими врагове и усещал, че иска да му помогне. След всеки разпит миралаят разбирал, че Левски е готов да приеме смъртта и няма за нищо на света нито да се откупи, нито да се предаде.

Затова, признавайки собственото си поражение, възкликнал пред своя помощник Орхан бей: „И аз, ако не бях турчин и ако не бях миралай, щях да тръгна след този човек!“ Уплашен, Орхан бей го прекъснал: „Луд ли си, Тефик бей? Дирите на този човек свършват до бесилото!“ Тогава миралаят изрекъл пророчески думи: „Не – започват от бесилото! Ние с тебе живеем, за да умрем, а този мъж умира, за да живее!“

Запомнил се е и разказ за турски офицер, тръгнал по следите му, посочени от предател, за да го залови. Вървял турчинът по посочената кална пътека и следвал дирите на Дякона.

Но видял сърна, която кротко пиела вода от локвичката на неговата стъпка. Трепнало сърцето на османлията и си рекъл: „Щом сърна пие вода от стъпките на този човек, значи той е СВЕТЕЦ!“ Върнал се в София офицерът и си подал оставката…

История, легенди, предания…… всичко това се слива в едно име Васил Иванов Кунчев – Левски.

А синоним на това име е Вечността!

Поклон!