Съботни маршрути: От величествения Баткунион към Цепина

Любителите на историята знаят, че нашата област е била изключително важна за опазването на териториалната цялост на Средновековна България.

Съвсем близо до днешния град Пазарджик могат да се видят останките на няколко крепости, освен Цепина, стратегически център бил и древният Баткун, известен от византийските хроники и като Баткунион.

Останките от крепостта Баткунион (или Баткунската крепост) се намират в северозапдният край на Паталеница, обединена през 1955г със село Баткун.

Крепостта датира от ранно-византийския период, доказателство за което са намерените в нея археологически предмети: оброчни плочи на тракийски конник, римски монети от ІV в. и др.

Крепостта се е издигала по средата на северния склон на Каркарийския рид, на равен терен с лек наклон на североизток, и е имала изключително благоприятно стратегическо местоположение с откриваща се обширна панорама към низината.

Простирала се е на площ от 22 декара и е имал формата на продълговат многоъгълник. Крепостните стени са били от ломени камъни, споени с червен хоросан и са били широки 4.8 метра. Крепостта е имала и 4 кръгли охранителни кули.

Името Баткун най-вероятно се дължи на блатистите местности, които се простирали около и в самата крепост. Според проучвания на Васил Миков, това е старобългарско име и означава тресавище.

По времето на разцвета си Баткун е било селище с уредба като гръцките градове и е имал храм на Аполон. Археологически разкопки са разкрили 2 черкви в рамките на крепостните стени, канали и водопроводна система и подземни входове и изходи от крепостта. До Баткун са открити и останките от светилището на Асклепий Земидренски.

През Средновековието Баткунската крепост (Баткунион) е бил най-големия град в региона (наричан във византийските хроники „Блестящ и богат“).

През 1199 година тук е станало сражение между българската войска, предвождана от болярина Иванко, и византийците, предвождани от Михаил Камица, при което българите удържат блестяща победа, а византийския пълководец е пленен и отведен във Велико Търново, където обещава на цар Калоян, че ще служи на българските интереси.

Близо година по-късно Иванко попада във византийски плен и никога не се завръща в тази крепост. Освен нея той е владеел и Жабя крепост над днешно Брацигово, както и крепостта Кричим. Предполага се, че след кончината на цар Калоян, тук властва деспот Алексий Слав, чиято основна крепост е Цепина.

Баткун е превърнат в голям митрополитски град, в когото има над седем черкви. Повечето от тях били разположени в подградието, а днес благодарение на местното население имаме и оцелял образец на средновековната архитектура. Става дума за древния храм Свети Димитър, но хората в миналото наричали църквата и Света Куртулещица. Има сведения, че храмът е създаден през 12 в. с ктитор Григорий Куркоа, тя е кръстокуполна и много красиво зографисана.

Местно предание разказва, че когато започнали турските набези по нашите земи, хората заровили своята църква в земята и тя достигнала до Освобождението като висока могила. Съществуват различни варианти за повторното ѝ откриване. Според една от легендите тукашен овчар отишъл да пасе стадото си на могилата и се чудел къде да завърже магарето си за паша. Видял стърчащо желязо и когато го разровил се изненадал, защото това бил кръст. Едва по-късно местните се досетили, че са чували за заровената черква. Започнали да я освобождават от пластовете земя и така днешният храм отново се върнал към живот. Според църковните анали това е станало около 1848 г.

През 1870 г. църквата е преустроена и пристроена от запад и наречена на военния светец свети Димитър.

Църквата е кръстокуполна, с четири Г-образни подкуполни подпори и петстенна апсида. Върху стълбовете лежи осемстенният барабан на купола. Междурамията са засводени полуцилиндрично и по-ниско от напречното рамо на кръста.

На южната фасада — три високи и широки двустъпални ниши, съответстващи на вътрешното разпределение на пространството. На северната ниша в средата има 2 двустъпални ниши една над друга. В нишите – прозорци.

Вътрешните стени и сводовете на църквата са били изцяло покрити със стенописи. Малки фрагменти от тях са оцелели до днес – около 70 сцени и фигури, голяма част от които не могат да бъдат идентифицирани. През 60-те години на XIX в. старите стенописи били изчукани, за да се закрепи здраво новата мазилка.

В свода на олтара е разположена сцената „Възнесение Христово“ с апостолите, в долния регистър – изображения на църковните отци, в свода отляво на апсидата – „Възкресение Лазарово“, до него – „Преображение Христово“.

През 1956 г. църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи – и за художествен паметник на културата с национално значение.

Каменният Баткун се намирал на стратегическо място. През него минавал пътят през Каркария към Цепина. Той бил единствен в онези времена. В подградието е имало и второ село – днешна Паталеница. То най-вероятно е получило името си от храма посветен на Свети Панталеймон, закрилникът на лекарите и акушерките. Празникът му се отбелязва на 27 юли.

Крепостта е била порутена по време на турските нашествия, тъй като била изключително добре укрепена и представлявала опасност за поробителя. Вероятно в разрушението ѝ са участвали и тукашните хора, защото голяма част от камъните в крепостните стени послужили за основи на къщите или други строителни обекти като мостове и конаци.

Това бил залезът на тази древна крепост, останки от която могат да се видят и до днес в околностите на селото.

Част от града е бил и съществуващият до днес манастир „Св.Св. Петър и Павел“. Наред с калугеровския манастир „Св. Никола“ той бил едно от големите духовни средища в този край на България. Монасите се издържали като отглеждали копринени буби и маслодайни рози. Това била причината за множеството черници около манастира, тъй като с техните листа се хранили бубите, а през май благоуханието на розите заливало подградието.

След като разгледате църквата „Свети Димитър“ можете да се отправите към крепостта Цепина. За да достигнете до нея трябва да преминете по средновековния път, който свързвал двете крепости. Но не тръгвайте без водач, защото вероятността да се изгубите в Родопите е доста голяма.

До Цепина можете да стигнете и с автомобил, от Паталеница се отправете в посока с. Варвара, а сетне по дефилето стигате до разклона към Ракитово и Велинград. Трябва да хванете посока Ракитово и малко по-късно да се отделите към Костандово, от там пътувате към Дорково и след Дорково ще се озовете пред хълма с крепостта. До нея се стига за десетина минути, а пред хижа Цепина ще трябва да изоставите автомобилите и да повървите пеша. Със сигурност си струва.