В утрешния ден католишката църква отбелязва Великден, православният свят, че изрече „Христос Возкресе“ чак на 2-ри май. Независимо от това, че и двете вероизповедания имат общ корен при тях винаги има разминаване в датите на празника.

Ние, християните, празнуваме една Пасха, но по два различни календара. Православието, както и много източни християни, празнува Пасхата според Юлианския календар, докато католиците и протестантите празнуват според Григорианския календар.

Юлианския календар се нарича така, защото е основан от император Юлий Цезар в 46-та г. пр.Хр. Той следва лунната година и според него всяка година има 365 дни и 6 часа, но не е точен, защото се оказва, че астрономическата година е съставена от 365 дни 5 часа 48 минути и 46 секунди.

Т.е. на 128 години се губи по цял един ден. В XVI в. вече е имало 10 дни, които са били изгубени и затова тогавашният папа Григорий XIII, през 1682 г., е направил тази календарна реформа, според която денят 4 октомври 1582 г. (петък) се е следвал не от 5 октомври, а от 15 октомври, за да може да се премахне тази голяма разлика от 10 дни, натрупани за 128 години.

Разбира се, тогавашният папа Григорий XIII, правейки тази реформа, я е съобразил с най-великите умове – астрономи, математици, дори с Николай Коперник, и затова Григорианският календар е много по-точен от Юлианския.
 
Така християните са започнали да празнуват Пасхата по Григорианския календар, според който Великден е между 22 март и 25 април, а Юлианският календар, който изостава на всеки 128 години с по 1 ден, празнува по други изчисления, според които Пасхата може да бъде между 4 април и 10-11 май.

Това е накратко причината християните да празнуват най-големия си празник на две различни дати.
 

По метода на католическата църква

Периодът от 35 дни, в които може да се „падне” Великден, зависи от датата на пълнолунието и отношението й спрямо 21 март. Сметките са малко сложни, но църквата използва специални таблици, гарантиращи точността им.

Според Библията вечерята на Исус с учениците му, известна като Тайната вечеря, се е състояла в нощта на юдейския празник Пасха. Христос умира на следващия ден (Велики петък) и възкръсва на третия ден (неделя).

Началото на Пасха зависи от първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което може да се случи в който и да е ден от седмицата.

Решение на Никейския събор от 325 г. гарантира честването на Великден в неделята след първото пълнолуние на или след пролетното равноденствие.

Но има важен момент – ако пълнолунието се пада в неделя, то и Пасха започва в неделя, така че Великден ще трябва да се измести в следващата неделя, за да е сигурно, че започва след Пасха.

Съборът фиксирал и датата на пролетното равноденствие – 21 март, както се е падало то през 325 г. и въвел комплект от таблици за изчисляване, с които се определя кога пълнолунието не съвпада съвсем точно с действителната астрономична пълна луна (което означава, че на практика Великден може да се случи и преди Пасха).

Най-ранната възможна дата за честване на Великден е, когато пълнолунието е на 21 март в година, в която тази дата се пада в събота.

В този случай Великден се празнува веднага в неделя, 22 март. Това е рядко събитие, за последно случило се през далечната 1818г. Същата ситуация ще имаме едва през още по-далечната 2285 година.

Най-късната възможна дата за Великден идва, когато пълнолунието е на 20 март, така че първото пълнолуние след 21 март, съгласно лунния месец, настъпва 29 дни по-късно, т.е. на 18 април. Ако обаче 18 април се пада в неделя, тогава се задейства споменатото специално правило за неделите и Великден се отбелязва на следващата неделя или 25 април. За последен път това се е случило през 1943г. и ще се случи отново през 2038г.

Според Юлианския календар

На практика няма разлика в модела на изчисляване, прилаган от православните хритияни. Разликата в деня на празника се получава от разминаването на между двата църковни календара.

В момента Юлианският календар изостава с 13 дни от Грегорианския.

Да празнуваме заедно?

През годините не са липсвали идеи и предложения за уеднаквяване на датата на Великден. През 1928 г. британският парламент приема закон (който така и не е приложен), определящ, че Великден ще бъде в неделята след втората събота на април. Имало е предложения и за фиксиране на датата на Великден – втората априлска неделя.

Макар че няколко църкви, включително и католическата, да твърдят, че са готови да обсъдят подобни идеи, засега конкретни действия няма. Затова и големият християнски празник продължава да се мести в широк интервал от цели пет седмици.

Ритуали и традиции в богослужението

Разликите при богослужението по време на православния и католическия Великден са доста. В православните страни Възкресение Христово се посреща след полунощ на събота срещу неделя, но никога преди изгрев слънце. Католиците си казват „Христос возкресе” едва в неделната утрин сред изгрев слънце.

Въпреки различията в самата служба, символите на всички дни от Страстната седмица са еднакви за всички християни – на Велики четвъртък се чества Тайната вечеря, на Разпети петък – опелото и погребението на Спасителя, а съботата навсякъде е най-дългият ден за вярващите, които очакват Възкресението.

Яйцето, агнешкото и шоколадовия заек

Различията в традициите в честването на Великден в християнския Изток и Запад се натрупват през вековете и особено след Реформацията в Западна Европа през 16-ти век, в резултат на която се появява протестантството. При все това червеното яйце остава вечният християнски знак за новия живот. Още най-ранното християнство споменава червеното яйце, което Мария Магдалена подарява на римския император Тиберий. Днес то е общоприетият символ на християнския свят по Великден.