Ваня Стефанова, главен експерт „Образование и култура“ в Община Брацигово

Призраци от миналото, артефакти на изчезване или обекти с изтекъл срок на годност – страната ни изобилства с архитектурни и културни паметници, запечатали върху себе си епохи и история. Обединени от нерадостната си съдба – да останат в сенките на миналото и в плен на разрухата, днес те често остават скрити от нас, очаквайки светлината на любопитството да попадне върху тях.

Както всичко друго на света, така и сградите имат свой земен път. Раждат се изпод ръцете на майсторите строители, дълги години служат на обществото, а когато нуждата от тях отпадне, постепенно преминават във владение на разрухата.Всички ние живеем в градове, пълни с изоставени сгради.

Сигурна съм, че сте виждали такива зад ъгъла или на път за работа. Вероятно сте чували истории за част от тях. Процесите, които настъпват, след като сградите бъдат изоставени, са много и различни. Резултатът обаче в повечето случаи е един – те се превръщат в мрачно и злокобно място, в което слънчевата светлина е дефицит, а неясните сенки, притаени зад ъглите на опустелите помещения, са в изобилие.

В почти всеки град има стари, порутени, а понякога и изоставени сгради. Брацигово не прави изключение в това отношение. Макар и да е малко градче, на територията му има доста запустели сгради, изоставени постройки, криещи своите тайни.

Една от тях от дълги години е прословутата Ликоманова мааза до Синджирли бунар.

Не знаем кога точно е строена, но тази малка иначе постройка отдавна не служи на никого. Била е склад, магазин и какво ли още не, но вече повече от 30 години е самотна и изоставена. Макар и паметник на културата от местно значение или точно заради това, тя не представлява интерес дори и за наследниците на тези, които са я градили.

Покривът на изтърбушената сграда пропадна, теренът е обрасъл като джунгла, вместо комин на покрива, преди да рухне, унило стърчеше малка елха, израснала случайно от семенце довяно от вятъра.

Обезобразения паметник на културата, отдаван е обект на внимание на общинското ръководство, въпреки скептицизма на съгражданите ни, защото нравът ни да разбираме от всичко и да даваме съвети, няма да надраснем скоро.

Маазата е част от архитектурен ансамбъл „Синджирли бунар“ включващ Шишковата къща, Ликомановата мааза, Кисьовите къщи, Ликоманова къща и Търпанова къща.

Всички те са в непосредствена близост до исторически обект Синджирли бунар и повече от половин век са паметници на културата от местно значение с решение на Министерство на културата от 1966 г.(ДВ. Бр.4 от 14.01.1966г.)

До преди десет години, макар и неизползваема сградата на Ликоманова мааза кротко стоеше на мястото си и не създаваше проблеми.

Но … Дойде времето, когато покривът й започна да пада и стените да се рушат. Около мястото се валят паднали камъни и дървени греди, а паянтовата конструкция е заплаха за минувачите по и без това тесните тротоари и уличка. И сагата започна…

Издирване на наследници ( а те са много), издаване на писмени заповеди, водене на кореспонденция с наследниците и с НИНКН към Министерство на културата и т.н.

Няколко години ходене по стъпките на нормативните изисквания, борба с безхаберието на наследниците, докато не се стигна до свикване на комисия със заповед на кмета на общината за извършване на окончателен оглед и становище за състоянието на архитектурния обект. В комисията освен служители на община Брацигово участваха и представител на НИНКН гр.София и представител на регионалния инспекторат към министерство на културата, както и представител на РДНСК-Пазарджик.

Комисията извърши обстоен оглед на вида и състоянието на обекта, който е със статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“.

Огледа констатира следното: Сградата е едноетажна, масивна със сутерен. Етажната подова и таванска конструкция са със стоманен гредоред и тухлен пълнеж тип „пруски свод“.Зидовете в сутерена са каменни, а на етажа са тухлени с дебелина 60 см, с рамки, прагове, корнизи и конзоли. Покривната конструкция е дървена с покритие от керемиди. Запазени на място са оригиналните метални капаци, като две от крилата са с повредено окачване.

Като цяло сградата е в аварийно състояние.

Тя е необитаема, а в следствие на атмосферните влияния и естествено износване е настъпила силна ерозия на тухлената зидария. Това е довело до падане на част от каменния профилиран главен корниз. В съседния имот се е образувала купчина от изпадалите тухли и парчета от керемиди. Наблюдава се така нареченото депланиране от към улицата т.е. частично отместване от вертикалата на фасадния зид.

Има надвиснали керемиди и тухли към съседни имоти.Процесът на ерозия продължава и към момента и падащите късове създава опасност за живеещите в непосредствена близост и за преминаващите по улицата хора и автомобили. Сградата е вредна и в санитарно – хигиенно отношение и състоянието й създава предпоставка за тежки непредвидими последствия. Дървените елементи на сградата са обхванати от гнилостни процеси.

Констатират се явни деформации в носещата й конструкция, увеличаващи се вследствие на въздействието на атмосферните влияния. Носещите елементи на покривната конструкция са загубили частично своята устойчивост, покривът е частично разрушен. Много сериозна се явява и опасността от загуба на падналите оригинални каменни елементи от корниза и загуба на последните следи от фасадното изписване.

Ето защо, след като констатациите от огледа на нарочната комисия бяха разгледани и обсъдени и бе взето становището на представителите на НИНКН – София, се реши следното:

– Да се обезопаси надеждно прилежащия терен на обекта;(вече е факт)

– Да се разчистят отпадъците по тротоара като парчетата от каменния корниз се приберат на съхранение в музея;(вече е факт)

– Да се направи архитектурно заснемане и фотодокументиране на сградата с цел бъдеща реставрация и консервация;

– Да се възложи проект за аварийно-укрепителни дейности, които да предвидят запазване на сградата от последващи разрушителни процеси;

– След изпълнение на укрепителните дейности да се възложи проект за консервация и реставрация, който да се изработи съгласно Наредба 4 на МРРБ и МК за обхват и съдържание на консервационно-реставрационните работи, от лице, регистрирано по реда на чл.165 от ЗКН.

Красотата на някои от изоставените архитектурни паметници понякога е буквално пред очите ни – просто трябва да насочим поглед нагоре, за да я видим. Община Брацигово се стреми да бъде добър стопанин, но тромавите процедури и безхаберието на наследниците, води до изключително забавяне на процеса.

Още повече през последните година и половина, когато цялото ни общество живее в условията на пандемия и последиците от нея се усложняват. Финансовата рамка на дейностите е значителна и непосилна за малка селищна система като нашата. Преките собственици на имота предприеха постъпки за продаването му, но очевадно той е извън обсега на купувачите.

Всъщност нормативната уредба в страната изисква при създалата се ситуация сградата да бъде реставрирана и консервирана за сметка на общината, която да предприеме процедура по възвращаемост на вложените средства от наследниците по съдебен ред.