Нашата съгражданка Диана Христова е сред финалистите на литературния конкурс на сайта „Буквите“ за съвременен български любовен роман. Тя участва с книгата си „Цвят на небе“, за да спечели надпреварата, в която се е впуснала се нуждае и от нашата помощ. Можете да гласувате за нея – ТУК Бутонът за гласуване се намира в дясната част на панела, който ще се отвори пред очите ви. Там ще откриете и откъс от „Цвят на небе“.

Ето как описва себе си Диана Христова.

Спомням си един мрачен, дъждовен ден, в който слязох на автогарата във Валенсия, заедно с цялата онази огромна болка и носталгия, както и хиляди съмнения дали изборът ми да напусна България бе правилният. В едната си ръка стисках до посиняване ръчичката на моя 8-годишен син, а в другата – една-единствена чанта с багаж. В тази чанта, наред с малкото дрехи, бях сложила няколко тома с разкази на Елин Пелин и на Йовков и едно прекрасно мини издание с българска любовна лирика. Те заемаха 1/3 от багажа ми и разумът ми крещеше, че е по-добре да сложа там още един чифт обувки вместо книги. Но аз послушах сърцето си, както много често правя.  

Родена съм в град Пазарджик, но имам и силна северняшка жилка. Тя идва от бащиния ми род, който е от Габровския край, от едно малко живописно селце – Кръвеник, сгушило се в балканските дебри, почти в подножието на връх Ботев. Това селце е символ на моето детство с дъх на окосена трева, мармалад от сини сливи и рехавата сянка на буковата гора, за която моята баба казваше, че в нея водата извира отвсякъде и оживява в безброй самодивски извори и поточета.

Аз съм ДИАНА ИВАНОВА ХРИСТОВА – Олива.

Гимназия завърших в родния си град Пазарджик, с профил „Изобразително изкуство“ в класа на скулптора Добрин Гочев. По-късно продължих образованието си в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“.

Пиша в любимия ми литературен жанр – белетристика – т.е. художествена проза.

През 2019 година мой разказ („Amor“) бе одобрен и стана част от селекцията с произведения от испаноезичната книга „Sentiments“, която се издава всяка година от Асоциацията AVAFI (Associació Valenciana d`Afectats de Fibromiálgia) и е част от кампанията за подпомагане на хора, болни от Фибромиалгия – една от болестите, които наричаме „бич на новото столетие“ и засяга хора в активна възраст, предимно жени. За съжаление все още нелечима и малко позната.  Друг мой разказ – „Нощта на Рождество“, спечели трета награда в конкурса за коледен разказ на Фондация „Арт Ангел“ през декември 2020 година.

В момента работя по написването на втория си роман. Също подготвям малък сборник с разкази.

От 2003 година живея в Испания, област Валенсия. Вероятно всеки емигрант има зад гърба си трогателна история. Моята може да бъде изписана само с една дума – Семейство.  Написването на романа „Цвят на небе“, който ви представям в конкурса за съвременен български любовен роман, беше за мен спасение в най-трудния момент от живота ми, когато се озовах в чуждата държава, сред непознати хора, култура и език. България ми липсваше ужасно много. Тогава си дадох сметка, че носталгията не е нещо голямо, а липсата на хиляди дребни неща. Липсваше ми бабината къща с аромата на прясно опечени бухти сутрин или миризмата на печени чушки по малките и уютни улици на моя роден град. Липсваха ми гледката към Балкана, албумът със снимки, книгите в семейната библиотека, приятелите. Липсваше ми дори онази кутия със стари детски играчки, захвърлена на тавана. Тези дребни неща, които за повечето хора нямат никакъв смисъл, за мен бяха важни парченца от пъзела на моя живот. И буквално „се вкопчих“ в тази история, като нишка, която ме свързваше с България, с езика ни и с това, което можех и исках да правя най-добре – да пиша. Оказа се вярна онази фраза, в която се казва, че когато Бог затваря една врата, отваря широко друга. Така се появи моят роман „Цвят на небе“, история, която бе писана в продължение на 10 дълги емигрантски години. Казват, че където и да отидеш, взимаш със себе си… единствено себе си. Така и стана. Продължавам да бъда непоправим романтик. Надявам се това в днешно време да не е  недостатък. Аз съм от онази рядка и странна порода хора, които мислят със сърцето си, които вярват в доброто, в любовта, в щастливата съдба. 

Участието ми в този конкурс не е случайно и не е поредното от дълга редица участия. Вярвам, че то е стъпка към осъществяване на най-голямото ми желание – романът ми „Цвят на небе“ да достигне до повече читатели, защото смятам, че докосва, вълнува и разказва една история, в която всеки може да намери по нещо от себе си и за себе си.

Вярвам, че една щипка вяра, една голяма доза работа и шепа приятели, които са повярвали в нас, могат да сбъднат мечта.