На днешния ден православната църква почита св. Герман, патриарх Константинополски.

Св. Герман бил син на сенатор. Убит е от император Константин Погонат (668-685). Герман от млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх.

Като такъв положил много старание да вразуми император Лъв III Исаврянин (717-741 г.), който се обявил против поклонението на иконите, но напразно. Лъв поискал почитането на иконите да бъде осъдено на събор. Данните от житието на светеца сочат, че св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира „Хора” в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.

Свети Герман оставя в наследство химни за прослава на светците и Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Светото Писание.

В преспанското село Герман в Баба планина (Егейска Македония, Гърция) се намира средновековна българска църква от XI в. „Свети Герман“. Църквата вероятно е строена в края на X или началото на XI век и според гръцки надпис от 1743 година е посветена на цариградския патриарх от VIII век, чието име носи и селото. Според народните вярвания св. Герман е господар на градушката и затова го наричат Герман градушкар. Светецът е наследил езическото божество Джерман, господар на природните стихии. Затова в Западна България тържествено викат божеството на бъдничереската трапеза с думите: „Джермане, облаче, ела да вечеряме! Ела сега, че да не те видим лятото!“. Празникът на свети Герман трябва да се почита и затова на него не се работи.