С изпълнения патриотични маршове от духовия оркестър към Симфонично-оперетно дружество – Пазарджик започна церемонията по отбелязването на 145-тата годишнина от гибелта на Христо Ботев и почитта към загиналите за свободата на България.

Участници в театрална школа „Пластилин” представиха поетична композиция, посветена на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.

Цветя на поета и революционер обезсмъртил името си чрез своите стихове и дейност поднесоха новият областен управител Иван Васев и заместниците му – Тодор Джамбов и Стоян Парпулов.

Кметът Тодор Попов също сведе глава пред колоса Христо Ботев.

Представители на културните институции в града, като директорите на ХГ“Станислав Доспевски“ и Регионален исторически музей – Пазарджик – Леон Бабачев и Борис Хаджийски, бяха сред гражданите отбелязали годишнината.

Общинска администрация се поклони пред делото на поета – революционер.

Представители на ВМРО.

Новият директор на ОДМВР – старши комисар Шотлеков.

Площадът замлъкна при воя на сирените, които всяка година в този ден ни напомнят за героите ни.

Шефът на Военно окръжие – Пазарджик.

Цветя и от Съвета за младежка политика.

 

Представителите на ГЕРБ – Пазарджик.

Христо Ботев е роден в Калофер на 6 януари (по нов стил), 25 декември (по стар стил), през 1848 г.

През 1863 г. с помощта на Н. Геров заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. През 1865 г. Ботев напуска гимназията и се свързва с руските революционни среди. Заради произнесената от него реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне Калофер и заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса.

След това се прехвърля в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През лятото на 1868 г. Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението си „На прощаване“. След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетява, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да прекъсне образованието си.

В края на април 1871 г. Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ. Започва работа в печатницата на Л. Каравелов и става негов съратник в редактирането на в. „Свобода“, след неговото спиране през 1873 г. – и на в. „Независимост“.

През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори самостоятелен в. „Будилник“. На 8 декември 1874 г. той започва да издава като орган на комитета в. „Знаме“. По такъв начин след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, той застава начело на БРЦК . След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г.

БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. След избухването на Априлското въстание през 1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.

Творчеството на Христо Ботев оставя белег в сърцата на всички родолюбци и патриоти. Сред най-известните му произведения са “Майце си”, “Към брата си”, “На прощаване”, “Елегия”, “Делба”, “До моето първо либе”, “Хайдути”, “Пристанала”, “Борба”, “Странник”, “Гергьовден”, “Патриот”, “Хаджи Димитър”, “В механата”, “Моята молитва”, “Зададе се облак темен”, “Ней”, “Обесването на Васил Левски”, “Защо не съм…?”, “Послание” и др.