Днес отбелязваме Спасовден – народното име на празника Възнесение Господне, който православната църква отбелязва четиридесет дни след Великден и винаги се пада в четвъртък. Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство.

На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето, което се смята за край на Христовия път на земята.

В нашата фолклорна традиция празникът е свързан преди всичко с поверието, че в четвъртък преди Великден на земята слизат душите на мъртвите, а на Спасовден се връщат. На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.

И до днес на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в сутрешната роса „за здраве“. Спасовският дъжд е скъп – капката струва колкото жълтица. Народът вярва, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна.

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете.

Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.