В средата на годината на 15 юни според народната традиция се чества Видовден – ден за възмездие и справедливост, когато всеки си получава заслуженото за сторените дела. Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропускала да „види“ пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказвала. Оттук е и изразът: „Ще дойде Видовден“, т.е. времето за възмездие, когато всеки ще плати за греха си. Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа. Хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка. Елисей и Вартоломей, както и Герман (също смятан за техен брат), са известни още с името „светците – градушкари”, които изпращат природни стихии, най-вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те.

15 юни в народните вярвания се приема като „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”. Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско.