Никола ИВАНОВ, литературен критик

 

Валентина Радинска е знаково име за съвременната българска литература. Книгата й „Користни записки“ за пореден път доказва, че това е така. Всъщност това е книга, изградена на автобиографична основа. В творбата поетесата разказва преди всичко за своя творчески път, който е преплетен с житейски преживявания и превратности. Но преди всичко това е книга за Пътя в литературата, изминат от първото стихотворение, което Радинска пише в четвърти клас, та до последните творби, които сътворява.

Подобен род книги са много ценни със споделеното, особено когато е свързано с творец от висок разряд, който е доказан със сътвореното във времето. За Валентина Радинска стихотворението идва ненадейно и обсебващо. То е тайнство, съпроводено с усещане за мистика. „Сега сме аз, Бог и стихотворението“ – съкровено споделя поетесата. Радинска споделя за индивидуалния творчески процес, за хващането, улавянето на мига, което тя нарича „най-щастливото време“, когато е подвластна на стихотворението. Разказва как при нея става покълването, избистрянето и раждането на стихотворението, за вдъхновението.

Според Радинска „Истинският поет трябва задължително да има три неща, без които не може: Талант, Характер и Съдба – това е Светата Троица на Поезията!“ Нейното разбиране и убеждение е, че ако не ви е дадено истинското писане, никакви помагала или курсове по творческо писане не могат да помогнат: „Да, може да станете един от онзи легион графоманстващи „поети“, които се ширят не само в безбройните интервюта, сайтове за „поезия“, но и си издават книги, изпращат стихове за всевъзможни конкурси и фестивали на поезията в чужбина, където всеки, изпратил „творба“ получава грамота; може да си направите дълго един метър  CV, като опишете всички тези участия и грамоти. И писатели на евтини компилативни романчета-клишета може да станете. Може да станете и сценаристи на пошли, заимствани от чужбина, тв-формати или нискобюджетни сериали тип „ситком“-и. Но поети – никога! Имам предвид – истински!“ Това е особено важна и болезнена тема в днешно време – за несъответствието и манипулациите на наивните читатели. За подмяната на стойностите, за народа и населението.

За истинския Път на твореца – Пътя, който сам трябва да извърви сам вътре в себе си става дума в книгата. На друго място Радинска пише: „Ето какво искам да кажа: роденият поет няма нужда да знае в каква стихотворна стъпка пише и как точно се наричат римите, които използва. А оня, който не е роден поет, дори да ги научи всичките наизуст, пак няма  нищо истинско да напише. Както се казва – истинският поет знае, без да знае. Той просто го може.“

Според Валентина Радинска от огромно значение за твореца е да има биография: „Познавам много талантливи поети, но без биографии, и виждам как с времето  престават да пишат добре… Онова, което е лошо за обикновения човек, за поета е добре дошло, защото страданието раздвижва пластовете на душата ти, пренарежда ги, в теб изригват неподозирани лавини, и ако успееш да преработиш правилно този житейски опит, ще се научиш да извличаш от него онази квинтесенция, която е същността на поезията… Удобният, комфортен, пълен с удоволствия спокоен живот, не ражда голяма поезия. Ако не гориш на кладата на живота, няма как да сложиш огъня й в стиховете си…“

От огромно значение за твореца са и Учителите в литературата. Валентина Радинска учи 5 години в Москва, тя е възпитаничка на Литературния институт „Максим Горки“. Лектори в него са забележителни преподаватели и писатели, от които студентите черпят безценен опит. За един творец съдим и по неговите творчески предпочитания. За Радинска това са Цветаева и Ахматова, Гогол и Бунин, Аненски и Блок, Гумильов и Платнов, Ахмадулина и Евтушенко и всички руски, съветски и световни класици. Както и българските, разбира се.

Особено полезни за Радинска са уроците по Поезия, които получава от Иван Динков, който й помага да осъзнае какво е истинската голяма поезия, как трябва да се самопостигне като поетеса. Понякога Динков е безкомпромисен и жесток към нея, но по този начин й помага в най-голяма степен.

Неприятни са спомените за отрицанията на първите й поетични книги. И упреците са преди всичко в идеологически аспект. Критиците, които пишат идеологически пасквили за стиховете й, нямат усет за истинска поезия. Няма да цитирам имената и критическите им опуси, читателите сами могат да прочетат и се убедят в критическата им несъстоятелност в случая. Неслучайно Константин Павлов не се впечатлява от положителните рецензии, но когато се появяват отрицателните, със задоволство я потупва окуражително и й казва, че сега вече може да се смята за поет.

Валентина Радинска води в продължение на 12 години семинар по творческо писане в Софийския университет. В работата си със студенти с интереси в литературата и творчеството тя не налага мнението и разбиранията си, а се стреми да даде свобода на всеки. Трябва все пак младите да са наясно с критериите за високо изкуство и да се съизмерват с него. Среща ги с водещи поети, писатели и литератори и това очевидно им е от голяма полза, защото имат възможност да почерпят от извора.

И за много и много други неща става дума в книгата. Но главен герой е Поезията, Литературата. Те са светая светих за Радинска, пред които се прекланя. За нея те са над всичко, те са Смисълът на живота й, в последна сметка нейното спасение.

За литературата, и особено за подобен род книги, най-важно е разголването, споделянето на съкровеното без бариери, без преиграване. В книгата ще срещнем и съпруга й режисьора Крикор Азаряни, съвместният им живот. В последната част поетесата разказва за голямата драма и трагедия със сина й Степан, който е жертва на лекарска грешка и небрежност, но белязва живота на семейството с големи страдания. Радинска е достигнала до предела на откровенията, които споделя, затова й вярваме. Вярваме на всяко нейно изречение, на всяка нейна дума, макар че не винаги можем да сме съгласни с оценките й. В „Користни записки“ няма излишен ред или изречение. Това е книга, особено полезна и необходима за младите поети и писатели, които тепърва навлизат в литературата и са в началото на творческия си път.

 

      Валентина РАДИНСКА, „Користни записки“, изд. Симолини 94, София 2021 г.