За астронавтите

Слави Трифонов обяви състава на бъдещ кабинет на партията си „Има такъв народ“ и след това представи своите приоритети. От тях най-голям изблик на веселост предизвика визията за астронавтите, „мъж и жена, и един астронавт от Северна Македония“.  Дори фразата „За да не гледаме надолу от срам, а да гледаме към звездите“ не заличи усещането, че това е „приятелско намигване“ към „Обединени патриоти“, но и ясна заявка с кого ще си партнираме.

Повечето приоритети звучат популистки. Просто това искаме да чуем в момента. Имаше нещо недообмислено при това представяне на редица авторитетни хора за бъдещ кабинет в комплект с приоритети, най-важните от които минаха мимоходом. Ако спрете на улицата някой, който ги е чул, ще ви каже за магистралите и за таблетите.

Астронавтите само довършват цялата комична загриженост за решаването на спорадични проблеми в обществото. И на фона на тази цялостна веселост, някак между другото се появиха и наистина важни неща като стартиране на приватизацията на Българската банка за развитие (51% мажоритарен пакет на стратегически инвеститор и 49% през Българската фондова борса) и ускорено изграждане и пускане в експлоатация на газовия интерконектор с Гърция, рязко подобряване на прозрачността при обществените поръчки, бързи съкращения в държавната администрация и дигитализация на услугите.

Остана нещо недоизказано и неясно. То трябва да се доизкаже. Редовно гласуващите продължават да хранят илюзията, че може да има и друг живот.

За гласуването

Партиите възникват от обществена необходимост, базират се на идеология, защитават правата на определена класа, правят закони, понякога трасират бъдещето, а друг път го променят.

Като изключим БКП, първото СДС и ДПС, можете ли да ми кажете коя от новите партии за какво се бори? Кого защитава, как ви прави живота по-лесен? Нямате ли усещането, че партиите не еволюират към по-добро? Те непрекъснато громят някакви порочни практики и модели, но винаги със следващата власт положението отново е „от трън – та на глог, понякога по-висок“.

Именно на партиите от прехода дължим недоверието, което вкупом изпитваме към тях. Това се видя и на последните избори вчера. На хората им писна да бъдат част от игра, в която никога не печелят. Заради това до урните отидоха твърдите електорати на основните претенденти за властта и твърдите оптимисти, които винаги имат сили да се надяват.

Не топлото време, не гъбите, не морето, не ковида, не старостта или младостта, самите партии правят така, че да не ни се гласува.

По време на предизборните кампании хората или идваха под строй заради управляващата до момента партия, или бяха една шепа престрашили се да отидат и да чуят местните кандидати за депутати.

А някои от местните кандидати просто импровизираха.

Това беше първата им грешка: липса на познаване на предизборната си програма до степен знаменитата фраза на д-р Тони Филипов: „Никой не може да направи за вас толкова, колкото ние можем да ви обещаем“. Мисля че всички сме наясно кога един човек е подготвен за срещи с хората. Той не ги занимава с празни приказки, не обвинява останалитте партии, че нещо не са направили, а говори по същество. Когато му зададат въпрос е готов със смислен и обоснован отговор. Антиговоренето обикновено има обратен ефект.

Второ: Част от ораторите „не подаваха ръка на слушателите си“, те не им говореха като на съмишленици, а като на хора, които за първи път чуват за партията им. В две трети от случаите срещу кандидатите стоят хора, които наистина ги подкрепят. Те нямат нужда от още навиване и наливане на мозък, а от диалог.

Трето: Много от кандидатите не вземаха насериозно участието си в кампанията. Те просто присъстваха и гледаха важно.

Четвърто: В рамките на един месец не може да се промени нито един избирател. Предизборната кампания винаги е резултат от поне четири години работа, чийто плод трябва да се обере в този последен месец.