Преди четири години сред родолюбиви и паметливи българи в Бъта се заражда идеята да бъде направен паметник, който да увековечи имената на всички жители загинали по време на войните водени от България от Освобождението до днес. Предложението е прегърнато от много местни хора, които решават и създават Инициативен комитет, в който влизат Яко Яков, Цонка Кацарова и настоящият кмет Георги Александров. Списъкът се допълва от още двама души от селото. Първаначално всички зействат в сговор и възнамеряват да възложат проекта на паметника на арх. Столинчев и скулптора Стефан Лютаков. Водят предварителни разговори с тях и получават съгласието им.

По-късно обаче кметът Георги Александров се отказва от участието си в Инициативния комитет с мотив, че е много натоварен и няма достатъчно време за да участва в проекта. Но обещава, че ще помага, с каквото може.

В Бъта в момента има два паметника. Единият от тях е на убитите антифашисти, той е в центъра на селото, а на окло двеста метра от него е паметникът на делегата в събранието на Оборище през 1876 г. – Ненчо Върбанов.

Идеята на инициативния комитет е да се ползва сегашният Антифашистки паметник, като на всяка от стените му да бъдат изписани имената на участниците в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, а сега съществуващата стена да приеме и участниците във Втората световна война и жертвите на „белия терор“ от 1925 г.

Освен това е хубаво да се почетат и загиналите в Априлското въстание, разказа Яко Яков, който  е член на Инициативния комитет. Те са около 15-16 човека, а участниците във войните са не повече от 45. – допълва Яков. Подписка за инициативата е събрана сред осемдесет човека от Бъта, тя е пратена до Военното министерство, до Областна администрация, където е регистриран сегашният паметник. Междувременно хората от Инициативния комитет се свързват и с Община Панагюрище, от където получават необходимото съдействие в административно отношение. Така в края на 2019 г. те са почти готови да започнат да действат. Още повече, че от Воненното министерство им отпускат 6000 лв. за рециклирането на паметника. От Община Панагюрище им казват, че не може да се поставят имената на загиналите в Априлското въстание при тези на загиналите във войните, а това наложило и отливането на отделен постаент, върху който да се постави паметната плоча за Априлци.

През 2020 г. заради пандемията не е предприето нищо по идеята. Но през тази година Инициативният комитет се активизира и започва да кани изпълнители. Част от тях работят безвъзмездно, такава е фирмата отляла постамента за плочата за Априлското въстание.

Вчера в селото дошли хората, които ще изработят плочите с имената, но внезапно на площада се появил кметът Георги Александров и заявил, че паметник няма да се прави.

„Нямам представа защо кметът не иска да ни съдейства, на мен ми каза, че иска да види всички документи и тогава. Но той е кмет и може да си ги вземе от Община Панагюрище, защото ние сме ги представили там, без разрешителните никой от нас не си е и помислял да прави, каквото и да било.“ – заяви Яко Яков.

„Никога не съм бил против този проект, заяви кметът Георги Александров. Много уважавам идеята и я подкрепям, но хората от Инициативния комитет не желаят да се срещнем и да разговаряме. Казах им, че очаквам да ми покажат документите за проекта, но те отказват. Подал съм молба до Община Панагюрище, но и от там все още нямам никакъв отговор. Моите аргументи да не се бърза с поставянето на плочите са няколко. За всяко отделно историческо събитие трябва да си има отделен мемориал. На сега действащия паметник са имената на антифашисти, отгоре има петолъчка, например. Дали наследниците на останалите са съгласни имената на техните роднини да са под петолъчката.

Важно е също така имената, които ще се изпишат на тези плочи да са на хора, които наистина са загинали във войните, защото чух, че имат намерение да слагат и имената на хора, които са участвали във войните, но не са убити там, а са починали по-късно от естествена смърт. Това е недопустимо, имената на загиналите трябва да бъдат получени от съответните военни регистри и изобщо от институции, не от спомените на най-възрастните бътовци.

На трето място, но немаловажно е това, че този паметник е правен през 1965 г. той има автор, съответно той има авторски права над мемориала. Не може без съгласието на автора да се правят промени по негово творение. На четвърто място, за мен е по-логично да се направи паметна плоча за Априлското въстание при паметника на Ненко Върбанов. Наистина трябва да се почетат хората загубили живота си по време на въстанието, но мястото им не е на войнишкия паметник, защото Военното министерство не го позволява. Освен това, срещат ме хора и казват, че искат да има и паметник за убитите без съд и присъда след 1944 г. Тях къде ще ги поставим? Това са моите аргументи и аз приветствам намерението на Инициативния комитет, готов съм отново да им подам ръка. Искам да видя проектите и останалите документи. Не разбирам защо те не желаят това.“ – каза Георги Александров.

Сега на ход са хората от Инициативния комитет.