В сряда ще получим отговор на въпроса дали ще има правителство на ИТН или ще се завъртим в спиралата на нови избори. Това, което в момента се случва в политическото пространство е хем радващо, хем смущаващо. Радващо е, защото най-сетне започнахме да се ровим предварително, а не пост фактум в биографиите на претендентите да ни управляват, а е смущаващо, защото „откритията“ не вещаят нищо добро.

И възниква въпросът – дали ръководството на партията е толкова лековерно, та не си е направило труда само да намери препъникамъните и навреме да дръпне кандидатите си, или е толкова самонадеяно, че се надява всичко да мине „по мед и масло“, пък после… ще видим.

Имам усещането, че Слави Трифонов е строил пред себе си всички мераклии за власт и е подбрал само онези, които се вписват в личния му профил. Хора с необуздано Его, което се клатушка като щъркелово гнездо на камбанария, по време на бурен вятър. От някъде лъха на силни комплекси и дълбоки духовни рани. Поне тези от кандидатите, които имаха досег с медиите, показват нескрита злоба и отвращение към всеки от нашата гилдия, без значение дали е написал или не дори ред за новата партия.

В интерес на истината по-тъжна гледка до момента не сме имали. Все е било да ни обиждат на „патици и мисирки“, но бихме го преглътнали, ако наистина имахме срещу себе си достойни и отговорни мъже, а не смехурковци, които са си въобразили, че могат да променят статуквото, подменяйки го с ново.

Не ми се мисли до къде ще я докараме с хора, неподготвени за предстоящите промени. Хора, които някак си до момента не са били част от нито една политическа формация, но в същото време и неопитни, и неблагоразумни, несъгласни на никакви компромиси, повече приличащи на вироглави деца, отколкото на разумни възрастни хора.

Смайваща е празнотата сред тази армия от полиглоти, които по никакъв начин не създават усещане за стабилност, а напротив – сменят мнението си изпреварвайки шампиона на всички времена Бойко Борисов, не със стотни, а с цели часове.

Никой не обяснява (не, че е длъжен) защо това са кандидатите за министри, но само в пазарджишката листа на партията има поне двама достойни за такива. Много по-приемлива би била кандидатурата на адвокат Тинко Василев за вътрешен министър, отколкото на колегата му Петър Илиев, за когото е ясно, че още от сега ще ни се кара всеки път като излезе на интервю. А на по-скришно място може и да побийва. Ако не си взима редовно хапчетата.

https://nova.bg/news/view/2021/08/09/336140/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F-%D1%81%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4/

А какво му е на Любомир Каримански? Защо той не е в списъка на кандидатите за министри?

Та в този ред на мисли на Слави Трифонов не му върви в политиката, защото се е обградил със себеподобни. Колкото и да са бодри песните му, колкото и да са надъхващи, с неуравновесени личности може да се прави изкуство, но политика не се прави. Да, политиката е изкуство, но изкуството да се съобразяваш, да знаеш, да чувстваш и най-вече да постъпваш справедливо. Дори и да знаят по осем езика бъдещите ни министри, когато им липсват първите седем години, те се превръщат в обект на подигравки и все по-често ще си резервират място в „Господари на ефира“.