Освен успението на Иван Рилски днес православната църква почита и паметта на светците Флор и Лавър. Единственият параклис, посветен на двамата братя каменоделци в областта ни, се намира в местността „Добра вода“, над Дебращица.

Историята свързана с това необикновено място се датира от времето, когато тези земи били обитавани от тракийските племена. Множество светилища открити в подстъпите на Родопите, в този район разказват за силно енергийни места, едно от които е днешния параклис. През ХI в. когато в крепостта Баткунион се преселва Иванко, а по-късно и представители на царското семейство от възстановеното Второ Българско царство, в местността се изгражда пищен манастир.

Книжовници и радетели за опазването на християнската вяра се пренасят в него, за да преписват светите книги и да разпространяват своите учения. Над сто човека са обитавали килиите на манастира, а само на километри нагоре е бил построен и друг манастир, на мястото на днешния „Свети свети Петър и Павел“. Черноризците си помагали в духовните дела, а хората от крепостта и подградието често наверсявали обителта.

Всичко това продължило до ХIV в. когато започнали нападенията на манастири и църкви от османските завоеватели. Когато те наближавали манастира, игуменът наредил на монасите да спуснат в църковния кладенец цялата църковна утвар, заедно с главната икона – на каменоделците християни Флор и Лавър.

Нашествениците сринали оградите на обителта, част от монасите били убити, други успели да избягат в гората и да търсят закрила дълбоко в недрата на Родопите.

Времето минавало, забрава покривала някогашното свято място, макар че местните хора смътно си спомняли за стария манастир и неговите покровители. Единствено водата в извора не пресъхвала и продължавала да напомня на поколенията, че силата ѝ е целебна, а молитвите пред църковния олтар на манастира винаги се сбъдвали.

През 1908 г. прашни от дългия път, в центъра на Дебръщица се изправили трима монаси. Те пристигнали тук от един от врачанските манастири и попитали дали наблизо има местност, където се почитат Флор и Лавър. Озадачени от странния въпрос местните първенци им посочили накъде да вървят, за да открият все още белеещите се стени на някогашния манастир с голяма черква.

Монасите благодарили за хляба и водата, за сянката на стария орех, под когото си починали и отново поели на път. Когато пристигнали един от тях – Елисей, им посочил къде да започнат да копаят. Той получил съновидение, което му показало манастира и църквата с цялата им прелест. Величието на високите зидове, дванадесетте камбани, които биели в съня на Елисей и ясното синьо небе над него, го накарили да измине пешком дългия път до тук.

„Светогорски монах изписа ясните ни ликове.“ – говорили в съня двамата светци. „Върви и ни намери, за да върнем чудодейната си сила и да помагаме на хората в беда. Върни ни към живот, защото злобата и завистта са превзели сърцата на днешните хора, и когато изпаднат в затруднение те са готови да убият, нежели да се молят Богу. Връзката им с Отца е закърняла. Тръгни час по-скоро и намери иконата ни. Нека на мястото да се съгради параклис и вътре да спят всички, които имат нужда от покаяние и молитва.“ – така говорили Флор и Лавър, а след като се явили трикратно в съня на Елисей, той изпросил разрешение от игумена си да тръгне заедно с още двама черноризци на път.

Три дни и три нощи копали тримата монаси, но не откривали нищо освен камъни и човешки кости.„

На четвъртата нощ грохнали от умора, иноците подложили торби под главите си и заспали. Елисей отново чул глас: „Копай под себе си, човеко. Легнал си върху иконата ни.“ Той рипнал и грабнал отново лопатата в разкървавените си от мазоли ръце, на метър надолу чул, че нещо кънти. Събудил спътниците си и заедно продължили да копаят, а с първия слънчев лъч видели, че са отворили някогашния кладенец. Коренища на старо дърво се били вплели в каменната зидария, а първото, което видели монасите била иконата на Флор и Лавър.

Тя светела като фенер, а сиянието ѝ покрило тримата коленичили от изненада мъже. С треперещи ръце Елисей изтръгнал светинята от коренището и я почистил от полепналата пръст. Очите на Флор и Лавър светели като живи.

Сетне разчистили още надолу и открили медногласните камбани.

Мълвата бързо се разчула и селяни от всички краища заприиждали, за да видят с очите си чудото. Така с дарения тримата монаси построили малкия параклис. Поставили вътре иконата, а чудодейните ѝ качества привличали нови и нови богомолци. След преспиване в параклиса слепи проглеждали, неми проговаряли, а хроми прохождали.

По време на социализма параклисът пак има злочеста съдба, превърнат е в обор за животни. Иконата останала вътре, а случаен минувач я откраднал. През нощта обаче сънувал, че светците го предупредили, че не е сторил добро. Заради това решил да върне иконата. Но преди това я счупил и просто изхвърлил край параклиса. Мястото било обрасло с трева, но пастирите забелязали, че животните не навлизат в нея. Те разказали на тогавашния свещеник и той навлязъл навътре и открил разчупената икона.  Така тя и до днес се съхранява в параклиса и пред нея се случват множество чудеса.

В сегашния си вид параклисът е възстановен през 1995-96 година. Параклисът с името на светците Флор и Лавър е единствен на Балканския полуостров и в него всяка година на празника се отслужва света литургия.

Отец Стефан разказва, че пред иконата са се случвали много чудеса. Светците помагат на бездетни жени да заченат, а най-вече ги молят за закрила хора, които имат проблеми с говорните умения на децата си. Счита се, че местността край параклиса има същата лечебна сила както Кръстова гора и Рупите. При параклиса се намира т.нар. „добра вода“, която е използвана още от древните траки и по-късно от монасите в манастира за чудодейни цели. По-късно там е построена и хижа „Добра вода“.

Чудотворната икона оцеля при пожар в черквата „Света Неделя“ в пазарджишкото село Дебращица, в началото на миналата година. „Има Божия промисъл в това“, споделя отец Стефан Йорданов, който повече от четвърт век служи и се грижи за храма.

Пожарът станал на третия ден на Коледа и унищожил пет икони. Тази на светите братя Флор и Лавър, която се намирала в дясната стена на специално украсено място, оцеляла от пламъците. Частично е изгоряла дървената рамка, но ще бъде възстановена с помощта на добри хора.

Село Дебращица се намира на 10 км. от Пазарджик и на 100 км. от София. Отклонението за него е второто вдясно след като излезете от село Главиница по пътя за Пещера и Батак. Мястото, в което днес се пази иконата на двамата светци е църквата „Св. Неделя“. Тя се намира на баира над центъра. Иконата се вади и се качва към стария параклис на 17 август, ден преди събора, когато се почита празникът на братята-мъченици.

Параклисът, който носи името на светците покровители се намира на 4,5 км. от селото в местността „Добра вода“. Пътят е добър, макар и с много завои. Отбивката е към хижата. Там можете да паркирате, а след това по пътеката отстрани на хижата да стигнете и до него. Разстоянието е около 300-400 метра.