Екатерина Захариева е родом от Пазарджик, завършила е Езиковата гимназия в гр. Пазарджик и е дипломиран юрист от Пловдивския университет. През 2012 г. е назначена за главен секретар на президента Росен Плевнелиев. От 2013 г. е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройство в състава на служебното правителство на Марин Райков. С президентски указ на 29 май 2013 г. президентът Росен Плевнелиев назначава Екатерина Захариева за началник на кабинета на Държавния глава.

От 6 август до 7 ноември 2014 г. е отново е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране в състава на служебното правителство на Георги Близнашки. На 12 декември 2015 г. става министър на правосъдието във второто правителство на премиера Борисов. От 4 април 2017 г. е назначена за заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи в третия кабинет на Бойко Борисов.

Екипът й в МВнР организира първото успешно Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, като върна високо в дневния ред на Съюза темата с европейската интеграция на Западните Балкани след 15-годишна пауза. Екатерина Захариева защитаваше националните ни интереси в ключови моменти, като например обсъждането на преговорната рамка за Република Северна Македания и зловредните действия на чужди служби и дипломати в националната ни сигурност. Депутат от нашия избирателен район в 45-ото и 46-ото Народно събрание, от ПП ГЕРБ.

С нея днес разговаряме за предизвикателствата в политиката, коалициите, очакванията, Западния околовръстен път и кризата в Афганистан.

Г-жо Захариева, какъв изход очаквате от тази политическа седмица?

Мисля, че вървим към предсрочни парламентарни избори, със съжаление го казвам, защото три пъти предсрочни избори за Парламент в една година, дори и в година, която е нормална,( в която няма ковид, не е с тежката ситуация в Афганистан) би било много лошо за стабилността, за бюджета, за бизнеса, за хората, а какво остава за година като тази, в която продължава кризата с пандемията, целият свят е притеснен от това, което се случва в Афганистан и ние за пореден път ще правим парламентарни избори. Дотогава, очевидно, докато на някой му хареса резултатът. Само че така не работи демокрацията и Слава Богу, че не сме преди тридесет години, когата отиваш и под строй гласуваш за една политическа партия, защото няма за кого другиго. Това е парламентарната демокрация, така работи тя, има много политически партии, те се явяват пред своите избиратели с програми и хората могат да избират и гласуват за различни. В крайна сметка, в Европа, има само две държави, които имат еднопартийни правителства. Как може останалият свят да го прави? Ние до сега, в интерес на истината, имам предвид ПП ГЕРБ, сме управлявали в коалиция. Сядате, разбирате се, правите програми, работите за доброто на българските граждани. Тогава, когато станеш народен представител, така е по нашата Конституция, ти представляваш всички. Ти работиш за всички български граждани, така както сме работили като правителство за всички български граждани ние, а не само за избирателите на ГЕРБ, такава отговорност очакваме и от останалите политически субекти. За съжаление не я виждаме.

В тази връзка на кого очаквате да бъде връчен третият мандат?

Не мога да предвидя, нямам представа, знам, че има голямо напрежение в момента, много желаещи, очевидно. Дават се съвети, доколкото знам е имало и опит да се повлияе на БСП и Да, България да се откажат публично от това, а мандатът да се връчи на Изправи се, БГ!Ние идваме! Но така или иначе Президентът трябва да избере на коя от политическите партии да го предложи. Ясно е, че няма да го връчи на ДПС. Едва ли някой има някакви съмнения. Очаквам, че може би ще го връчи на БСП. Но, това е мое лично виждане.

Каква ще бъде позицията на ГЕРБ ако бъде предложено правителство от политическата партия, която получава третия мандат?

Ние сме опозиция и сме го заявили още от началото, въпреки че напоследък като че ли стана голяма битката кой е в опозиция. В деня, в който се избраха постоянните комисии в Парламента и когато партията на г-н Станислав Трифонов взе председателските места на всички най-силни комисии, а имат и Председател на Парламента, те се обявиха, че са опозиция. И каква си опозиция в парламентарна Република, тогава когато имаш Председател на Парламента? Ние сме в опозиция, ще бъдем твърда, ясна, ярка и конструктивна опозиция, ако се предлагат добри неща за българските граждани. Това е нашето решение, решението на нашата партия.

Смятате ли, че ако се направят нови избори ще има драстична промяна в нагласите на хората?

Българските граждани го показаха, те така ни подредиха. Ние сме първа политическа сила в страната, ИТН получиха две депутатски места повече, защото взеха повече гласове от чужбина. Радвам се, че сме първа политическа сила в област Пазарджик, за пореден път. Очевидно е, че българските граждани ни подредиха, така че да сработи коалиция. Очаквам да сме първа политическа сила, този път отново. Сериозни размествания – не мисля, че ще има. Отново ще бъдем изправени пред казуса, че трябва да се направи коалиционно правителство. И аз не мога да разбера тези, които претендираха промяна, искаха да изчегъртят,  тези хора трябва да постъпят отговорно, защото те заблуждават техните избиратели. Първа политическа сила бяха и можеха да направят коалиция, нямаха никакъв проблем, при гласуването и добрата координация, която имаха с ДПС за председател на Парламента – стана ясно. Сега при гласуването на комисиите и разпределението на местата, за което се бяха договорили с всички останали без ГЕРБ, също стана ясно. Но очевидно не е толкова лесно да се носи отговорност и то в този труден момент. Такава, отговорност, която ние винаги сме носили.

Губи или печели ГЕРБ от политическата криза?

Българският народ не печели, ние като партия винаги сме готови за избори. Неслучайно с този символичен акт, въпреки че ние не внесохме кабинет и не го предложихме, ние показахме, че сме готови да носим отговорност в тези трудни моменти. Ние сме управлявали три пъти в криза, в същност ние не сме имали правителство без криза. Спомняте си вие, спомням си и аз колко тежка беше икономическата криза 2008 – 2010 г. После дойде мигрантската криза, 2015 г., изключително тежко беше тогава, сега това е най-тежката криза. В целия свят, никой не си е представял, какво ще ни сполети и се справяхме добре. Така че ние не се притесняваме, но е хубаво тези, които претендират за промяна и че могат да се справят по-добре, да понесат също своята отговорност. Те показаха, че втори път не желаят да носят тази отговорност. И се надявам, че ако се стигне до предсрочни избори, трети поредни, българските избиратели да гласуват мъдро. Призовавам ги да отидат да гласуват.

Какво най-често ви казват избирателите по време на Вашите приемни дни?

Те се интересуват от различни казуси, моят телефон е публичен и много често хората ми звънят. Най-често за закъсали по някаква причина в чужбина, помагам, с каквото мога. В нашата област хората имат различни притеснения, знаете, че сме земеделски район, а служебният кабинет беше спрял изплащането на помощите за земеделските производители. Спряха всичките проекти по пътната инфраструктура. Хората си искат пътищата и работата, искат да има предвидимост, притесняват се за Ковид кризата, за ремонтите на училищата, за водоснабдяването, това тук е болна тема. В голяма част от селата няма вода през лятото. Няма канализация или е изградена частично, за такива неща ме търсят и споделят.

Какво се случи с проекта за пътя Пещера – Батак?

Служебният кабинет го спря, нека да припомня – те бяха спрели и пътя, който е в строителство и в момента: Пазарджик – Белово – Костенец. С едно писмо, назначеният от служебния Министър и после уволнен шеф на АПИ, спря всички ремонтни дейности в страната. И буквално започнати пътища, с техника и инертни материали по тях, останаха да чакат второ нареждане. Като не е отремонтиран пътят той е опасен и за движението. А това са пътища с дълги обходи, често пътувам в региона, срещам се не само с хората в Пазарджик и точно този обход отнема петдесет минути, да не говорим колко е натоварен пътят. Твърдят, че нямат пари. Те взеха парите от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ и за АМ Хемус, и за другите пътища, а после казаха, че няма средства. Нека да припомним, че спряха и развитието на проекта за Западния околовръстен път на Пазарджик, който е изключително важен и аз това няма да го оставя така. Ще питам ако трябва всяка седмица, който и да е регионален министър оттук нататък, знаете, че там също бяха осигурени средства, обществената поръчка беше на финала с огромна конкуренция, по моя информация, шест консорциума или фирми се бяха явили и там също искам да попитам – кога ще се възстанови този проект? Същото става и с пътя за Батак. Така че не само тук са спрени парите за съжаление. В цяла България виждам започнати и зарязани пътища. И като дойде зимата аз не знам какво ще се случи с тези пътища, как ще се предвижват хората. Това бяха трите пътя, за които ние бяхме осигурили средства. Ще настоявам и ще се боря и за този път.

Знам, че сте свързана с Бошуля, знаете ли, че и там в момента има проблем с пътя?

Този мост много дълго се прави. Той не е толкова голям, то е малко мостче, там също трябва да се завърши всеки момент проектът. В Бошуля също ползват обходи и си представям какво им е. Даже имам роднини там и тежкият трафик минава по тяхната улица. Всяка година де факто за Агенция „Пътна инфраструктура“ се осигуряват по 400 милиона лева за текущ ремонт и поддръжка, това не са достатъчно средства на фона на необходимостта, която има от ремонти. Много отсечки се нуждаят от основен ремонт, тук в нашия край една такава отсечка е тази, която свързва Пазарджик с Ивайло. Селото е почти квартал на Пазарджик и има хора, които предпочитат да заобикалят по друг път и да си удължават времето за пътуване два пъти, вместо да стигат директно до Ивайло, защото пътят им е разбит. Хората споделят този проблем с мен по време на приемните часове.

Ще дам и друг пример за добре свършена работата – пътят до Кръстава. След тази трагедия, която се случи там, Слава Богу без човешки жертви, ако го нямаше този път до селото нямаше да може, да стигне пожарна кола. И пожарникарите го казаха, и кметът, че ако го нямаше този път, времето за достигане на пожарните коли до там щеше да бъде двойно повече. Слава Богу в момента няма жертви, голяма е трагедията на тези хора, които загубиха всичко, радвам се, че успяхме да ги подпомогнем и да им осигурим временни къщички, не е същото като къщите им, но все пак не са на улицата. От нашата парламентарна група дарихме средства и тези преместваеми къщи са вече там. Може да се живее временно в тях и хората ги харесват. Разбира се много по-важната задача е сега да им се помогне да си построят истински домове.

И сега да се пренесем от Кръстава в Афганистан, какво ни очаква и какъв ще бъде резултатът за България от тази криза?

Вижте, ясно е, че тази мисия не можеше да продължава безкрайно, тя е там от двадесет години, знаете, че ние също имахме там контингент. Но, лоша преценка, изключително бързо се срина всичко. Общо взето предвижданията и очакванията на всички други държави, които са водещи там бяха, че правителството и армията им, които са получавали милиарди за обучаването и техниката на афганистанската армия, ще удържат от шест месеца до една година, а вижте, че буквално за десет дни талибаните завзеха Кабул. И покъртителните гледки, които виждахме с хора падащи от излитащ самолет, опитвайки се да бягат, защото се притесняват от това, което ще последва… Особено хора, които са работили за европейските институции и са подпомагали натовския контингент и нашия включително, жени, момичета, знаете какво се случва, разбирам защо са притеснени и бягат. Това, което трябва да се случи и не случайно във Външната комисия от името на ПП ГЕРБ аз настоях, външни държави, каквато е България да изискат спешно от Европейската комисия и да попитат, правят ли нещо, предлагат ли план по подобие на споразумението с Турция, по подобие на този от 2016 г. за сирийските бежанци. Защото при 3.5 милиона вътрешно разселени лица в момента, по данни, три милиона вече са в Иран и те ще се запътят навън. Така че това, което трябва да се случи при нас, е бърза и спешна помощ на съседните държави на Афганистан, трябва да се създадат т.нар. буферни зони и хората да останат там. Повечето от тях се притесняват какво ще последва, те биха останали в страната си, ако има и малък шанс за нормалност. Но вместо конструктивност, нашият президент, за съжаление, има една риторика, която ще ни скара с Турция, а не бива да се караме с когото и да е от съседите ни.