Пещерското село Радилово е забележително по няколко причини, съществувало е още по времето на траките, оцеляло е през Средновековието, дало е жертви в Априлското въстание и се намира само на няколко километра от лобното място на Алеко Константинов.

Ето защо си струва да го посетите по всяко време на годината, но най-приятно би било през пролетта или ранната есен, когато там ще научите и рецептата на кешкека, който вече си има и фестивал.

Село Радилово се намира на четиринадесет километра от Пазарджик и през него минава пътят към Пещера и Батак. Разположено е на скат в подножието на Родопите и от него започва да се разплита величествената гранка от множество „плюшени“ хълмове, през които се впускате все по-навътре в лоното на планината. Надморската височина на селото е 406 метра, сочи табелка при училището. По право е да се каже, че река Джурковица има пръст в обособяването на двете основни кварталчета, които съществуват днес в селото. Именно заради водите ѝ, някога първо били населени местата по поречието. Но тъй като тя, особено през пролетта обичала да си играе с хората, заливайки дворища и мазета, те ѝ отвърнали с прозвището Пишманка. Така я знаят и до днес.

В землището на селото са открити множество артефакти от времето на древните траки. Предполага се, че местното население е било част от племето на бесите. Долу-горе тогава се е родила и рецептата за кешкека.

Легендата за кешкека

Легендата за кешкека разказва, че местните хора живеели в мир и разбирателство. Но настъпили години, в които жените не можели да зачеват. Времето вървяло и ако се случило някоя жена да забременее – помятала или раждала мъртво дете. Тракийките ронели сълзи и отправяли горещи молитви към богинята на плодородието Бендида, но тя сякаш оставала глуха за тях. Когато в селото останали само няколко жени в детеродна възраст, една от тях сънувала чуден сън.

Тя срещнала в гората красива млада жена, която се представила като богинята Бендида. „Ще заченат жените, аз ще им помогна“, обещала, „но когато децата се родят ще приготвите кеша (каша), от която ще раздадете на всички в селото“. Богинята заръчала да съберат най-хубавото пшеничено зърно. Добре узрялото зърно да се смели между едри камъни и след това 9 пъти да се измие, докато стане бистро като сълза. Бременна булка да донесе мълчана вода и да я кипнат в голям съд, след което да добавят смляното жито и да бъркат.

Да бъркат и да наричат „Да порасне силно и работливо“, „Да бъде с чиста душа като зърното“. Когато детето порасне, преди сватбата му да приготвят отново кешкек и да го нарекат за здраве на семейството му, а след това и на децата му.

Разказала жената за своя пророчески сън на всички и всички дали обет да приготвят митичната кеша (кешкек) така, както Бендида им била заръчала. Сбъднало се обещанието на богинята. Забременели жените, родили се и първите бебета – големи, здрави деца. Запретнали ръкави жените от селото и забъркали божествената каша кешкек, която от този ден нататък се е превърнала в символ на новия живот.

В село Радилово рецептата за кешкек се предава от поколение на поколение. Преди всяка сватба и след всяко раждане тя задължително се приготвя и се раздава на всички. Ето я и нея:

Продукти

Половин килограм жито, 150 гр. масло, 1.5 литра вода/мълчана/, една лъжица кафена – сол.

За поръсване

захар, сирене

Приготвяне

Сложете във водата една щипка сол и я оставете да заври. Добавете 9 пъти измитото жито и варете, докато житото стане на каша. Трябва да бъркате непрекъснато и да се уверите, че не са останали несварени зърна. Свалете кешкек от огъня, а в отделен съд препържете маслото. Добавете маслото в кашата и разбърквайте, докато го поеме напълно. Поднесете кешкек поръсен със захар или сирене.

От къде да вземете мълчана вода?

Мълчаната вода се налива рано сутрин от горски извор, нарича се мълчана, защото по пътя към нея и навръщане жената, която я носи не трябва да отронва и дума. Дори и да срещне познат не трябва да го поздравява. Заради това според легендата, жените ходели за вода нощем, за да не ги среща никой.

Когато дошли славяните

Славяните от племето Драговичи пристигнали по нашите земи в средата на шести век от н.е. По това време тракийските царства вече били романизирани от римляните, които завладели някогашните земи на войнствените траки. Малкото от тях, които били останали да живет в този край се смесили с пришълците и постепенно заживяли в сговор и мир. Основното препитание било чрез земеделие и животновъдство. След пристигането и на прабългарите се оформила новата етническа група, към която принадлежим всички днес – българите.

Когато Византия превзела Първото българско цярство, земите на днешно Радилово попаднали в рамките на владенията управлявани от Филипополската ромейска аристокрация. И това продължило доста дълго, след възстановяването на българската държава от братята Асен и Петър, тук все още властвала Византия. А след убийството на Асен, убиецът му Иванко бил възнаграден от Византийския император Алексий III Ангел с многобройни земи, в които попада и днешно Радилово.

През землището на селото още тогава преминава търговският път от Филипопол към крепостта Цепина, а местните хора били назначени за негови пазители. Още в онези времена по друмищата имало разбойници, които ограбвали керваните с храна или дърва, а понякога и пътешествениците. В пределите на селището, чието име не е известно е имало ранновизантийска църква. Преданията разказват, че тя е била посветена на Николай Мирликийски Чудотворец.

От нея все още има останки

Местността Никулска черква се намира на 5 км западно от село Радилово. През 2009 г. няколко ентусиасти от селото решават да възстановят старата черква. Изграждат параклис „Свети Никола“, който през 2011 г. е напълно завършен и изографисан. Местните са се погрижили за изграждане на места за отдих. Всяка година на 5 юли (летен Никулден) там се провежда събор на селото. На 6-ти декември – истинския никулден, множеството от селото също отива на Никулска черква. Там се отслужва Църковна служба и се пие греяно вино.

Турското робство също слага своя отпечатък

Музейната сбирка на село Радилово, се намира в сградата, ползвана като болница и построена със средства на лейди Странгфорд след зверското потушаване на Априлското въстание. В къщата се съхранява цялата история на селото, като е разделена на три експозиции – обща история (включваща фото материали и археологически експонати, които показват историята на селото), етнографска (включваща носии и предмети, които разкриват поминъка и бита от края на IX в. и началото на XX в.) и делото на лейди Странгфорд, включваща предмети и фото материали от болницата в село Радилово. Решена да помогне на пострадалото население, лейди Странгфорд събира средства и привлича като доброволци четирима лекари и осем медицински сестри. Построява шест болници в страната, едната от които е в Радилово. В Радиловската болницата остава да работи до края на живота си медицинската сестра София Неспач.

Как се е родило името на Радилово

Селото по-рано е носило друго название. Още преди турско се е наричало Войново. Възможно е името да идва от войниците, охранявали някогашния стар път на прохода за Беломорието. Предполага се, че това е било в първите години на османската власт. Предполага се също, че днешното название на селото произлиза от някой си дядо Ради, който в опита си да избяга от турците в Македония , в края на ХVIII в. се заселил в тази местност и я нарекъл „Земя рай“.

На път към Радилово посетете паметника на Алеко Константинов

В района на селото животът си загубва Алеко Константинов. Вечерта на 11-ти май 1897, на връщане от Пещера към Пазарджик, той и депутатът Михаил Такев се отбиват за кратка почивка в село Радилово. Минути след като напускат селото, им е устроена фаталната засада и заговорниците убиват Алеко вместо Михаил, които си разменят местата във файтона. По онова време фотографиите били рядкост и убийците не можели да предположат, че вместо депутатът са разсреляли Щастливеца, а заедно с него и всички мечти на българите за справедливост и добруване. Подбудител на нападението се оказва кметът на село Радилово, Петър Минков.