Есента е сезонът, в който трябва да подготвим градината за предстоящата пролет. Грижливо да подхраним почвата и да насадим лалета, зюмбюли, нарциси, кокичета и минзухар.

За да ви радват през пролетта обаче трябва да обърнем внимание на няколко важни неща.

Първо трябва да се вземе решение за място, където да ги посадим, най-подходящо е слънчево, безветрено място. Обърнете внимание на почвата, тя трябва да бъде ронлива и песъчлива, лалетата много я обичат. Важен критерий по време на засаждането е е температурата на почвата, тя трябва да бъде в диапазона 4 – 8 градуса.

Най-добрата дълбочина за засаждане на всяко растение е височината на луковицата умножена по три. Така по-едрите луковици се садят на по-голяма дълбочина от по-малките, но покълват заедно.

При избора на посадъчен материал трябва да се обърне внимание на луковицата, тя не трябва да бъде повредена или загнила.

След като оформите лехите и поставите луковиците, не забравяйте да ги полеете обилно. Също така преди насаждането трябва да премахнете коренищата на бурените, които са се заселили в лехата през лятото.

Вашите цветя са готови да зимуват, а веднага след като дойде февруари е хубаво да разрохкате почвата над тях.

През март те вече ще са се показали, отново оплевете и разрохкайте почвата. По време на цъфтежа също поливайте, не обилно, но достатъчно, тъй като лалетата са големи любители на водата. Торовите смески с които можете да обогатите сега почвата трябва да са азотни, а в периода на подготовката на цветята за цъфтене – фосфорни.

Важно е да знаете и това, че след като прецъфтят и две трети от листната им маса пожълтее е време да откопаете луковиците от градината, за да ги съхраните до следващата есен.

След като ги извадите, можете да обозначите цветовете на лалетата с конец, когото да завържете в основата на дръжчицата, там където тя се събира с луковицата. Почистете ги от пръстта, има възможност и да ги предпазите от паразити, като малки акари или червейчета, които може да са попаднали в обвивката на растенията. Вземете спиртен извлек и го разредете с вода, а след това почистете всяка луковица.

Намерете стари кошници или перфорирани кутии и пригответе луковиците за летуване. Те трябва да бъдат пазени на сухо и проветриво място, а през следващия октомври отново да се върнат в почвата.

Кой би си помислил, че лалето, само преди пет века е било достъпно само за най-заможните слоеве от населението, а сега ще го намерите почти във всяка леха. Тези светли цветове се превръщат в истински символ на пролетта и пробуждането на природата.

Знаете ли, че:

Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. В продължение на повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета. Първите писмени свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите. Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“. По късно, през 1593 г., французинът  Шарл Леклюз разпространява лалетата в Холандия. Към края на XVI век Холандия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на тази страна. Днес Холандия е най-големият износител на цветя и контролира близо 80 % от търговията с лалета.

Ето и разпростарените у нас лалета

Обикновени лалета – с чашовидни обикновени цветове и здрави стъбла.
Видове: Pallada, Apricot Beauty, Bellona.

Кичести лалета – цъфтят в средата на април, подходящи са и за букети.
Видове: Blue Diamond, Carnaval de Nice, Carlton

Лалета  Триумф –  подходящи са за лехово отглеждане, понасят добре лека сянка.

Видове: Gavota, Flaming Flag, Beauty Trend

Хибриди  Дарвин. Това са големи лалета с височина на растенията до 60 см. Цъфтят в края на април до началото на май. Подходящи са за лехи.
Видове: Van Eijk, American Dream, Apeldorn Elite и др.

Късни лалета. Височината на растенията достига 60-70 см. Подходящи са за парково отглеждане. Цветовете са с цилиндрична форма, различно обагрени.

Видове: Queen of Night, Shirley, Aristokrat, Baccuhus, Luis XIV и др.

Ресничести лалета – цъфтят до средата на май. Имат много фини ресни по върховете на венчелистчетата.

Видове: Flamenco, Santander, Daytona, Bellflower с розов цвят, Maja с жълт цвят, Noranda с червена окраска.

Лалета  папагали. Цветовете са с накъдрени, големи венчелистчета. Тези качества се предават само при размножаване с луковици.  Цъфтят в края на май. Използват се за рязан цвят и за групово засаждане.

Видове: White parrot, Estella Rijnveld, Black Parrat – с кафяво-червен цвят, Bird of Paradise – червен цвят и  жълт кант, Red Champion – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тичинките черно-пурпурни.

Лалета  Рембранд.  Лалета с големи цветове, които са сложно обагрени. Достигат на височина 45-70 см. Цъфтят през май.

Видове: World Expression, Del Pierro, Montgomery – цветът му е бял с червени пламъци, San Marino – червен цвят с жълти пламъци и Cordell Hull – кървавочервен с бели пламъци.

Ботанически лалета. Ниски лалета с размер от 10 до 30 см. Цъфтежът е по различно време според сорта.

Видове: Toronto, Purissima.

Зеленоцветни лалета. Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона, който понякога е  леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят.

Видове: Hummingbird е с патешкожълта багра със зелен кант, Greenland има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.

Кичести късни. Тук се включват сортове с кичести цветове, приличащи на божура. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове. Видове:  Uncle Tom е с много кичест кадифено тъмно-червен цвят, Eros – пастелнорозов, а Bonansa – карминеночервен с жълти краища.

Лалетата могат да се засаждат в комбинация с други луковични растения, така че да формират красиви композиции. Нужно е само да се спазва срокът на цъфтежа на отделните видове, така че всички да оцветят двора ви в едно и също време.