Един от най-древните сортове грозде познат по нашите земи още от времето на траките е „Памид“. Все още много брациговци могат да се похвалят с лозите си, от които сетне правят дъхаво вино или „люта“ ракия. За този вид лоза разказва и краеведът Търпо Рашайков в книгата си „Бащино огнище“.

Памидът, с голяма вероятност, е най-старият винен сорт на територията на нашата страна, а и един от най-старите в света.

В продължение на  десетки, стотици и хиляди години лозата се размножава практически  едно и  също растение, клонинг на далечния прародител, поникнал  преди хилядолетия и избран от случаен лозар заради неговите отлични качества.

Макар и много рядко, поради огромния брой размножени растения, понякога в някое от тях  случайно мутирал ген  му придава различни качества от майчиното, това от което е взета пръчката за вкореняване.

И понеже е гроздобер именно с гроздето започваме този разказ изцяло базиран на книгата на Търпо Рашайков издадена през 1973 г.

 

Мегалит край Жребичко

Останки от човешка дейност в околностите на града има по редица мегалити, което означава, че котловината е била населена още преди появата на траките по нашите земи. Тепърва ще се датират скалните фигури в землището на Жребичко, което се намира отвъд хълма, който и днес пази тракийския „Въртян камък“.

За траките има множество доказателства, надгробни могили, сечива, много керамика. За съжаление още преди години голяма част от находките са останали в частни домове, а съвсем малко могат да се видят в местния Исторически музей. Според книгата на Търпо Рашайков траките в този район са били представители на племето „Беси“, такива са и обитавалите землището на днешен Равногор, Жребичко, Козарско, Розово и Исперихово.

Траките в този район се занимавали основно със скотовъдство и лозарство. Те не били най-миролюбивият народ и често отделните племена враждували помежду си, това ги превърнало в лесна плячка за римляните. През 46 г. от новата ера, те били окончателно поробени от император Клавдий и той превърнал територията им в своята провинция Бесика.

Тайните на Равногорския некропол все още са неразгадани

Заради липсата на археологически разкопки край Брацигово все още не е установено дали в землището не е имало римска пътна станция, мнението на Търпо Рашайков е, че в местността, която днес се нарича „Лупово“ е бил разстанован римски войскови отряд. Все още там се белеят зидове от някогашна крепост, а част от камъните не са с местен произход.

Наблизо е и местността „Кръстец“ където се пресичат два стари пътя строени по римско време. Единият от тях тръгвал от някогашния Филипопол (Пловдив), преминавал през Козарско, стигал до местността „Лупово“ , кадето се намира и „Въртян камен“ и продължавал към Равногор, стигайки до връх Свети Илия, продължавал към днешно Фотиново и от там се насочвал към днешна Драма в Гърция.

Както всички добре си спомняме от учебниците по история, римляните имали особено отношение към минералните извори и най-вероятно там където сега е местността „Банището“ при разкопки могат да се открият и останки от римски терми. До началото на миналия век там все още стоели зидове, сочи краеведът Търпо Рашайков.

От онова време в местния фолклор са останали редица религиозни култове, тук все още се помни празникът на русалките, който се състои в нощта срещу Спасовден. През нощта млади момичета и невести берат билката „Росен“, сетне покривали лицата си с плат и очаквали изцеление от различни болести. Цяла седмица преди празника никой не ходел на работа.

Запазен е и обичаят за Еньовден, когато било задължително брациговки да посрещат изгрева по хълмовете край града, тогава брали целебни билки, пеели и с китките гадаели какво ще бъде тяхното бъдеще.

Най-вероятно селището от онова време е било разположено в местността „Дренето“, подножията на днешния връх Вриса, защото там са открити много останки от огнища, а също така и свидетелства за претопяването на руда.

Според старинни източници това селище се е наричало Преврен.

След създаването на новата столица на Римската империя – Константинопол и окончателното разделяне на Западна и Източна римска империя, през 476 година местното селище става част от Византийската империя. Век по-късно тракийското население се смесило с настъпващите на Балканите славяни. Тук се заселили представители на племето Драговичи. Траките под давление на Византия вече били християнизирани, въпреки че запазили голяма част от своите култове. С пристигането на славяните, вярванията им се преплитали и един от най-почитаните светии станал Свети Илия, когото днешните учени приемат като наследник на гръмовержеца Перун.

В миналото, когато започнеше да вали и да се виждат светкавици, да се чуват гръмотевици, бабите разказваха на децата, че свети Илия е изкарал колесницата си пътува по небето. Някогашното оброчище на Свети Илия се намира в днешния парк Априлци, брациговци твърдят, че от онова време е останал и обичаят за откупуване на булката, която се затваря в една от стаите на бащината си къща, а младоженецът наддава докато се стигне до съгласие за цената ѝ. А когато сватбената процесия тръгне към храма от двора на булката се вземат вещи и най-често кокошки. Според Търпо Рашайков това е стар славянски обичай на женокрадене, съпроводен с кражби от дома ѝ.

През първата половина на IX в. тогавашното селище влиза в пределите на Първата българска държава управлявана от Маламир. Остава там по време на царете Пресиян, Борис I, Симеон, Петър и Борис II. След това отново е завладяно от Византия. И остава там до 1205 г., когато цар Калоян освобождава тукашните територии. Но робството отново се връща при погрома на войските на Самуил.

Византийският историк Никита Хониат хроникира интересно събитие, станало в околностите на Брацигово. Боляринът Иванко, след убийството на цар Асен през 1196 г. бяга във Византия. За стореното от него бил възнаграден с поста управител на Филипополска област. Той започнал да гради крепости в Родопите, тайни преговори с Калоян го върнали в лоното на българската държава и такасе стига до сблъсъка с войските на Мануил Камица и Алексий Палеолог, които го изтласкват от крепостта Кричим. Иванко и войските му се укрепват в крепостта Батрахокастрон (Жабя крепост). Иванко устроил засада и примамка на своите противници и по пътя към крепостта Баткун бил пленен Мануил Камица.

Съботни маршрути: Потопете се в Средновековието, посетете Жабя крепост

Иванко е станал жертва на подобна хитрост, той бил примамен през 1200 г. в Константинопол, където уж щял да получи опрощение за измяната си към Византия, но вместо това бил заловен и най-вероятно убит. Селището ни остава в пределите на Второто българско царство до падането на България под османско робство. Вероятно днешният град е бил създаден след 1500 г. , защото преди това има данни за Преврен, градът бил много богат и красив, съперничел на Татар Пазарджик, то имало няколко църкви и манастири, а през лятото тук се провеждал голям панаир на Петдесетница. Именно тогава градът бил нападнат от разбойници и напълно опожарен и разорен.

Населението му се разделило на две в бягството си, част заминали и се заселили в днешна Пещера, а останалите основали днешно Брацигово, трети се разселили в Козарско, Жребичко и Розово.

По времето на султан Сюлейман ( 1520-1566 г. ) се е ъстояло преброяване и в него Брацигово вече фигурира с настоящето си име. Турски документ от 1576 г. сочи, че тогава от селата Брацигово, Козарско, Бяга, Фотиново и Жребичко са се събирали данъци.

През 1663 г. в Брацигово е имало сто къщи, тогава турското правителство преместило тук от неврокопско ново население, което се занимавало с добив на руда, която местното население наричало „мърва“, а преселниците – мърваци.

По време на помохамеданчването през XVII в. тук пристигат и семейства от Чепинското корито, които не искали да премат исляма. Заради това, че били приети от местните хора били опожарени седем от параклисите край селото.

Но най-много преселници идват тук през XVIII в. от територията на границата на днешна Албания със Северна Македония, която в онова време била населена с македонско население, но то било принудено да бяга заради Али паша Тепеделенски. Върволици от волски каруци и пешаци преминали Родопите, за да стигнат до Татар Пазарджик. Там старейшините им се срещнали с Хасан бей Кавазаноглу, управителят на тази област и се споразумели с него да се заселят в Брацигово, като вместо да му плащат данъци да му строят конаци и да му поддържат кьошковете, защото това били все майстори дюлгери. Така множество фамилии се заселват в Брацигово през 1791 г. Преселниците били главно от Костур, Орешче, Омоцко, Слимница, Стенско, Несрам, Загоричане и Москополе.

Тайните на брациговските майстори строители

За Търпо Рашайков

Търпо Николов Рашайков, краевед, публицист, общественик, музеен деец и патриот, е роден на 06.11.1930 г. в град Брацигово. Работи в ДОСО, секретар на Градския комитет на комсомола, секретар на Градския комитет на БКП. Завършва висше образование и съкратен курс във Висшето военно училище във Велико Търново. През 1961 г. е избран за председател на Градския народен съвет и повече от 10 години е на този пост. Инициатор на множество инициативи за благоустрояването на Брацигово. Работи като председател на РПК-Брацигово, председател на ТКЗС „Атанас Кабов”, години наред е директор на Градския исторически музей и директор на ТПК „Никола Мишев”. Издава биографичен очерк за Атанас Ненов, сборник за 50-годишнината на Септемврийското въстание, активно издирва и установява безброй факти за преселението на брациговци от Костурско, съставя „Революционен календар на Брацигово”. Негово дело е създаването на вестник на града – „Брациговска трибуна”. Публикува във вестник „Априлци”, „Септемврийско знаме”, „Работническо дело” и други вестници и списания. Книгата му „Брацигово” претърпява две издания. Участва в написването на „Брацигово – история, култура, футбол” (2004). Създател на културно-просветното дружество „Костур”. Умира на 07.02.2009 г. Почетен гражданин на град Брацигово (посмъртно, 2010). В последните си години създава енциклопедия, съдържаща данни за брациговския бит, история, култура, за видни личности и фамилии. Предстои издаването на книгата му за Васил Петлешков, в която са събрани всички известни данни за брациговския апостол.