Първия официален професионален празник община Брацигово отбеляза със специален дрес код – народна носия. Още от началото на работния ден всички клиенти на Общинска администрация бяха посрещнати и обслужени от служители в красиви носии.
За читателите припомняме и малко от историята.
След несправедливия Берлински конгрес България е разпокъсана и Брацигово остава в пределите на Източна Румелия с център Пловдив. Независимо от политическото си статукво в селището е избран през 1878 г първия свободен кмет Данийл Юруков – учител, просветен деятел,общественик, народен представител в първото Областно събрание на източна Румелия, заместник председател на Окръжната постоянна комисия в Пазарджик, депутат в І, V, VІ и ІХ обикновено народно събрание.
Прогресивното население на града ни е знаело предимствата на градските общини и през 1880 година прави прошение до Областното събрание в Пловдив и префекта в Пазарджик за признаване на Брацигово за град. Молбите остават без отговор, тъй като по онова време правителството и официалните власти не са долюбвали селището. Въпреки, че просбите ни не са чути будно и героично Брацигово не остава забравено от видните представители на онова време. 1882г. градът е посетен от патриарха на българската литература Иван Вазов и Петко Славейков.
През 1883 г. в Брацигово идва летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов, а няколко месеца по-късно и д-р Константин Иречек.Две годни след това през 1885 г. селището е удостоено с голямото внимание на директора на народното просвещение при Румелийското правителство в Пловдив Йоаким Груев, който спомага училището ни да закупи необходимите пособия за новите предмети тогава – химия и физика и лично участва в изпитването на учениците от І и ІІ клас на у-ще „Света Марина” с главен учител Костадин Гачев Минават цели 10 години.
Съединението на България е факт, но брациговци не тържествуват , защото по думите на Юруков „ те предчувстват и не предвиждат нищо добро за България… и го нарекоха „лудото съединение”. Тези събития тревожат будно и непокорно Брацигово и когато праз септември 1886 г. са насрочени избори за велико народно събрание, което трябва да избере новия княз брациговци не дават нито един глас.Първите 1-2 години от управлението на Стамболов са неблагоприятни за русофилско Брацигово.Но през 1891 година Брациговския селски общински съвет отново предявява искане за градска община.
Подбудите на тогавашните доаени Данаил и Петър Юрукови и на всички общински съветници са подтикнати и от въвеждането на даждието ОТКРОА /т.е.данък върху приходите, оборотите, пасищата и др./ Налагането на този данък е трябвало да донесе на Брацигово и околните селища приход от 10 000 лева годишно, които да се ползват за поддръжката на училището, на осветлението по улиците, почистване на същите, поддръжка на нощни пазачи и др. Още повече, че населението вече е наброявало над 3 500 жители. И така на 25.ХІ.1891 г. брациговското общинско селско управление изпраща до окръжната постоянна комисия в Пазарджик искане за преминаване на общината в градска.
Писмото е подписано от тогавашния кмет – Васил Кабов и членовете на общинския съвет – Д..Янков,Христо Партъчев, Никола Кънев, Димитър Кънчев, Д..Мърваков, Иван Атанасов, Атанас Ликоманов. Окръжната постоянна комисия издава от своя страна Постановление №582 от 26.ХІ.1891 г., с което ходатайствала пред народното събрание, щото брациговската селска община да се преименува в градска.
Народното събрание в заседанието си от 26.ХІ.1892 г. с протокол №18 взема решение за преобръщане на брациговската селска община в градска. Решението на шестото народното събрание по-късно е утвърдено с Указ №667 от 15.ХІІ.1892 г. и обнародван в държавен вестник бр.16. от 22.І.1893 г. „Новината възрадва населението..Брациговци тържествуват, ентусиазмът е велик, а задоволството общо.” пише в телеграмата до председателя на народното събрание тогавашния кмет Васил Кабов.