Никола ИВАНОВ, литературен критик

Разказите от сборника на Милка Иванова „Сенките на времето“ са преди всичко психологическа проза, защото авторката не разчита на външния сюжет, а на душевните преживявания и терзания на персонажите. Сюжетът е само повод, макар че той винаги е важен. Милка Иванова умее да подбира така сюжетите си, че неусетно и ненатрапчиво да внуши посланията си на читателя. Така например в разказа „Едно куче и една коза“ авторката настоява, че природата е естествената връзка между човека, флората и фауната и тази връзка е неразривна, всеки опит за накърняването й е опасен преди всичко за  човека. Освен това забременяването на Райна от момчето сираче напомня за Катерина и Султана от „Железният светилник“ на класика Талев. Авторката разчита на вътрешно напрегната фабула и вътрешната динамика на разказа. В творбите главни персонаж е малкият човек, който все още е запазил моралните си добродетели („Желяза“ и други разкази).

Водеща тема в някои разкази е любовта на героите към земята. В творбите се усещат Йовковски и Еленпелиновски нотки. В „Завещаното“ рекетьорите искат да изкупят гроздето на селяните на безценица и въпросът е дали ще издържат селяните. Те трябва да запазят достойнството си. Матея говори: „Народ е това! Жилава кръв!… Ще се изправи, не може иначе…“ Съветва Хубавичката: „- Не продавай!… Какво друго има българинът освен земята си?… Бог ни е довел на тая земя, Димитре. Поискали сме я и той ни я дал.“ Същата тема откриваме и във „Вие решавате“. И в същото време писателката осъзнава и промените, които носи цивилизацията. Младите постепенно се откъсват от земята, заминават в градовете и чужбина, връзката с корените отслабва. Но в същото време светът е с размери на „кокошо яйце“ („Очите, които не се затваряха“), светът е едно голямо село, разстоянията и общуването не са проблем, но липсват празниците, обичаите, топлата пепел на миналото, предците, старината. Затова носталгията е сред основните послания в разказите от сборника. Надеждата е младите да се завърнат, но дали това ще се случи?. Авторката не дава отговор. Селският живот е труден, постоянна е борбата с природата – дъжд, сняг, киша, ветрове… В разказите на М.Иванова е мрачно, студено, мъгливо, както е в душите на героите й. Всъщност сред успехите на Милка Иванова са отворените финали на разказите.

В творбите от сборника се е настанила скуката, не се случва нищо интересно, животът си тече по инерция. Понякога мъжете бият жените, защото са озлобени от безизходицата и от простотия. Най-силни са страховете от  загубването на състраданието към ближния, което се дължи преди всичко на възпитанието в атеизъм на поколенията при социализма („Изповед“). Както казва дядо Танас в „Сън“ „Хората станаха мишки“. Спешна е нуждата от завръщането на вярата в Бог, затова старецът се обръща към собственика на винпрома в селото да изгради църква в селото. Това е част от хуманизма в разказите. Нужни са хора като Маринчо от „Сенките на времето“ – кротък, смирен, благовиден, който винаги носи  Евангелие в себе си. Или като Станчо Капитана, който ревнува красавицата Мата и й предлага по 5 хиляди лева на месец, за да не приема други мъже.

Важно послание в творбите от сборника е Прошката. Винаги трябва да намираме сили да простим, както правят редица от героите в разказите. Това е не само благородно, но и хуманно. С този проблем е свързан и мотивът за престъплението и възмездието за извършени грехове („Страх“).

Впечатление правят поетичните описания и способността на авторката да рисува природни картини със слово. В „Човешко сърце“ една от героините казва, че „Всяка птичка пее своя песен, а в песента седи душата й“.

Милка Иванова умело подбира имената на героите в разказите, които са съответни на характерите и психологията им. Външният им вид подсказва характерите.

Свободата е сред темите, които вълнуват някои от героите в разказите. В „Пътища“ героят е роден да лети, не може да е привързан към земята, защото не може да е свободен в несвободата, затова и се разделят с жената и тя го разбира. Докато в „Гостенка за една нощ“ авторката е изявила богатото си въображение в поетичните описания. В разказа Верка и Станил стават семейство и тя го следва по военните гарнизони, като му помага да се чувства сигурен и по-свободен. Свободолюбиви са циганите калайджии, на които допада чергарския скитнически живот. Снахите приемат безрезервно подхвърленото от свекървата дете, защото са благородни и добри по природа.

В творбите от сборника се усеща фабулна напрегнатост,  наред с реалистичните моменти откриваме тайнственост, магнетизъм, магически реализъм, недоизказаност, което привлича и въздейства, защото читателите сами трябва да допишат разказа според своето въображение. Социалност и хуманизъм изпълват разказите от  сборника. Натуралистичните картини на места усилват експресията и въздействието на творбите. Сюжетните изненади са също плюс за разказите.

Творбите от сборника „Сенките на времето“ са част от Книгата на живота, в която съдбата на всеки е „драсната“ и предопределена, но и човек може да се постарае да промени възможното. И най-важното постижение на Милка Иванова – тя е успяла във всеки разказ от бита да премине към битието, да превърне бита в битие, защото на фона на битовите  дейности нейните герои говорят за битието.

 

Милка ИВАНОВА, „Сенките на времето“, разкази, изд.“Фабер“