На 7 ноември Европейската асоциация за радон ежегодно отбелязва „Европейски ден на радона“. Тази дата е рождената дата на Мария Кюри, съобщиха от РЗИ – Пазарджик.

Целта на Европейския ден на радон е да се повиши осведомеността на обществото за вредното въздействие на високите нива на радон, начините за провеждане на измервания на обемната активност на радон и прилагане на мерки за редуцирането му.

Радонът е радиоактивен газ, без цвят, вкус и мирис. Образува се непрекъснато при радиоактивното разпадане на уран в почвата и скалите. Концентрацията му в сградите е по-висока, отколкото на открито. Радонът присъства във въздуха на всички видове и типове сгради – стари и нови, с и без основи.

По данни на Световната здравна организация, радонът е вторият по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили. Рискът за здравето от облъчването с радон е 25 пъти по-голям за активните пушачи и около 16 пъти по-голям за пасивните, в сравнение с този за непушачи, подложени на същитте нива на радон.

Единственият начин да се разбере обемната активност на радон в помещенията, които хората обитават, е да се извърши измерване чрез детектори!

Концентрацията на този радиоактиван газ зависи от метеорологичните условия, честотата на проветряване на жилищните помещения, вида на отоплителните системи и др.

Възможните мерки за намаляване на нивото на радон могат да бъдат:

  • Проветряване на помещенията трикратно за деня и провеждане на допълнително обследване при планирани бъдещи ремонтни дейности с цел предвиждане на мерки за трайно понижение на концентрацията, когато са установени максимални стойности от 300 до 400 Bq/m3.
  • Подобряване на вентилацията на подподовите пространства с технически средства, когато са установени максимални стойности от 400 до 500 Bq/m3.
  • Предприемане на мерки на активно понижаване на налягането под сградата и вентилиране на подподовите пространства, когато са установени максимални стойности над 500 Bq/m3.

Намаляването на нивата на радон може да се осъществи лесно, ефективно и сравнително евтино, чрез технически мерки.

Мария Сальо̀меа Склодо̀вска-Кюрѝ е полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната.

Родена е във Варшава. Учи във Варшавския нелегален Летящ университет и започва практическото си научно обучение във Варшава. През 1891 г., на 24-годишна възраст, следва по-голямата си сестра Бронислава, за да учи точни науки в Париж, където получава всички висши образователни степени и води научна работа. Тя споделя Нобеловата награда за физика от 1903 г. със съпруга си Пиер Кюри и с физика Анри Бекерел. Печели Нобелова награда за химия през 1911 година. Освен нейния съпруг, носители на Нобелова награда са също дъщеря ѝ Ирен Жолио – Кюри и зет ѝ Фредерик Жулио – Кюри. През 1995 г. става първата жена, положена в Пантеона заедно с мъжа си за собствените ѝ заслуги. Удостоена посмъртно с най-високото полско държавно отличие – Орденът на белия орел.

Дори когато става френски гражданин, Мария Склодовска Кюри, която използва и двете фамилни имена, никога не губи чувството си за полска идентичност. Тя учи дъщерите си на полски език и ги води на посещение в Полша. Умира през 1934 г., на 66 г., в санаториума Санселмо в град Паси, (Франция), от анемия получена вследствие излагане на радиация в хода на научните ѝ изследвания и в хода на радиологичната ѝ работа в полевите болници по време на Първата световна война.