На днешния ден православната църква почита паметта на св. апостол и евангелист Матей. Той е един от Дванадесетте апостоли, а за живота на светеца са запазени оскъдни данни. Според малкото, което знаем за него Матей бил брат на св. ап. Яков Алфеев. Св. апостол и евангелист Матей бил родом от Капернаум, наричали го още Левий. Той бил митар – събирач на данъци. На брега на Тивериадското езеро край Капернаум, дето се събирали данъците, Христос се спрял, призовал го да върви след Него и той Го последвал. Длъжността митар, или събирач на данъци, била в голямо презрение у юдеите, понеже митарят събирал данъци от божия народ за езическото римско правителство.

Митарите, освен това, били твърде користолюбиви люде. Господ обаче знаел душата на митаря Матей, презиран от юдеите. Той го намерил достоен да приеме истинското учение. И действително, Матей с радост чул думите на Спасителя, той проповядвал Христовото учение, като пътувал из Индия, Персия, Мидия, Партия. По време на странствата му Матей отишъл при един див народ с лоши обичаи. Там му се явил Бог, който му дал жезъл, заповядвайки му да го забие в земята. Господ му обещал, че този жезъл ще роди плодове, а от корена му ще потече чуден извор. Матей събрал всички жители и посадил жезъла. Пред очите на всички жезълът цъфнал и се покрил с чудни плодове.

От корена му потекъл бистър извор. Всички се затичали към дървото и пили вода от извора и по внушение на апостола, приемали тук св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени. Св. евангелист Матей завършил живота си мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го вземат, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг. И когато накрай той предал Богу духа си, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни. Той е изобразяван на иконите заедно с ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението.