Патронният си празник отбелязва днес ОУ“П.Р.Славейков“ в Пещера. Това обаче не е единственият ден за почит към възрожденеца в училището, което носи неговото име, разказа директорката Пенка Христоскова. По традиция, цялата седмица в която попада рождената дата на Дядо Славейков се посвещава на неговите многостранни занимания. Познаваме го от читанките, но той е бил всестранно развит, допълва г-жа Христоскова. „Поет, писател, учител, кмет на Стара Загора, журналист, депутат, но и кулинар, това е малко познатата му страна.“

Ето защо деца и родители от училището решават да покажат и този аспект от личността на Петко Славейков. Когато издава кулинарната си книга Славейков живее в Цариград и е на 43 години. В книгата си предлага 289 разни рецепти и добавя един раздел „Разпознаване и избиране на разни меса, риби и други неща за гозби“. Това в същност е първата кулинарна книга написана от българин и издадена на български език.

На 13 март, 1871 г. в издавания от Любен Каравелов вестник „Свобода“ е публикувано следното известие: „Вестник „Македония“ разказва, че в Цариград е излязла книга под заглавие „Готварска книга“ или наставления за секакви гостби, според както ги правят в Цариград, и за много други домашни справи. Съдържава повече от 300 расправи за разни работи по домашната економия. Цената й е 10 гроша. Нашият напредок върви и разпространява ся: „Зорницата“ ни научи да бъдем благонравни и да меришеме на квакерство; „Ружицата“ скоро ще да ни научи да ся облачаме и да меришиме на Париж; а „Готварската книга“ ще да научи що да правиме, за да бъдат гостбите ни меки и крехки, а то ти, като неопитен, твърде лесно можеш да си строшиш зъбите. И така, от днес българете няма вече да ядат качемак, просеник, бял лук, праса и сол с мерудийка, а „гостби според както ги готвят в Цариград“. Щастливи българе! Ако не можете да живеете другояче като хора, то барем трябва да ся научите, да ядете колкото се може по-скоро, защото историята не чака!“

Цената наистина е била непосилна за голяма част от тогавашните хора, могли са да си я позволят само богатите семейства. Находчиви домакини обаче са събирали пари от няколко фамилии за да я купят, а след това всяко семейство преписвало на ръка рецептите, които избирало от книгата.

Дядо Славейков дава ценни указания как да изберем месото:

„Говеждото месо, когато е прясно, зрънцата му се виждат и стои някак си червеникаво, а тлъстината му бие на жълто. Кравешкото стои малко по-стегнато и тлъстината му стои възбяла.Телешкото месо трябва да е забележимо бяло, ако и да се случва някога щото и възтъмното да е вкусно. Някои месари пущат кръв на телето, преди да го заколят, за да докарат месото да стои възбяло, като да сочи хубаво, но такова месо загубва вкуса си. Младото волско месо от теле е по-сладко от младото биволско месо на малаче“.

И още: „Кокошките, кога им са краката и гребените гладки, млади са, когато са разрошени, храпави и чипати, стари са… Капонът (скопен петел), за да е добър за клане, трябва да има една дебела жила от страна на воденицата си, гребенът му да бъде лъскав, гушата му и трътката му да са дебели…На пуйките краката трябва да са черни и меки, а ноктите къси.“

Разказахме ви всичко това, защото училището освен всички други събития е подготвило за празника и кулинарна изложба. Тя е създадена именно по рецептите на Дядо Славейков и ако побързате можете да опитате вкусни бадемови курабийки, лозови сармички, Бял мъж, баница с праз и други вкусотии, създадени от възпитаниците на училището. Идеята за тази изложба идва от г-жа Любка Такева, а младите кулинари са второкласници.

За интереса към готварската книга говори фактът, че само две години след първото издание идва второто. През 1874 г. книгата е преиздадена отново в Цариград, вече с цена 5 гроша. А в наши дни, след 1989 г. , има още две издания.

Кокоша баница

Като очистим добре една кокошка, варим я с малко вода, докато омекне, и подире я нарязваме на ситни парченца. Сетне опражваме 1-2 глави лук и го объркваме с късовете. После намазваме с масло една тепсия, туряме отдолу 5-10 кори, добре разточени, по средата късовете месо и най-отгоре пак толкоз кори. Подир нарязваме средата и като ги попарим с вряло блажно масло, печем го в пещ.

Но почитта към Петко Славейков ще бъде показана и по други начини, още вчера бе открита изложбата с рисунки и фотографии от втория общински кънкурс на „Биовет“ АД – „Пещерските будители“.

Също вчера бе направено и училищно четене на стихове на Дядо Славейков, създаване на постери с негови снимки и исторически справки за живота му, уроци по родолюбие с участието на местни автори, които са възпитаници на училището – Веска Пепеланова и Памела Мекушина, спортен полуден, както и още много други събития.

„Училището ни освен образователните си задачи има за цел да запази и морала, духовните ценности на миналото, които учителите днес предават на нашите деца, бъдещето ни.“ – казва г-жа Христоскова и поздравява всички бивши и настоящи възпитаници на училището с патронния празник.