Велинградската фирма „Минерали М“ е облицовала с мрамор „Пиргос“ храма на Кибела, в Историческия парк край Варна, който е мащабен потребителски ориентиран обект-атракцион с познавателна и развлекателна насоченост. Сградата е създадена по по проект, който има за цел да покаже нагледно как са изглеждали постройките от Античността до Късното средновековие, като всяка една от тях е свързана с конкретен исторически период и място в нашите земи. 

Храмът на Кибела е прототип на този, който и до днес стои заровен в земята на град Балчик. Причината е невъзможност да се реши спорът дали да го стопанисва държавата или собственикът на земята. Една от най-интересните и значими културно–исторически забележителности в Балчик е открита случайно при строеж през 2007 г.

Това е единственият храм на Богинята Майка в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистичен храм в България, като находките се сравняват по значимост с тези от древния комплекс в Помпей.

Намерените надписи и мраморни пластики са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществения живот в Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани досега в неин храм.

Предполага се, че  е построен през 280-260 г. преди Христа и е функционирал до края на IV век. Вероятно природен катаклизъм е затрупал дълбоко храма и затова той се е съхранил.

Кибела е смятана за велика майка на всички – както богове, така и хора и животни, затова култът към нея е бил изключително развит и продължителен – първо в Древна Елада, а след това и в Римската империя. Светилището в Балчик обаче е забележително по рода си, защото е единственото подобно по нашите географски ширини. По време на разкопките, археолозите стигат до извода, че балчишкият храм е функционирал приблизително 700 години по времето на Елинизма, а към края на съществуването си е бил опожарен, разрушен и разграбен. 

Античната сграда с площ 93,5 кв.м.  има правоъгълен план и включва вътрешно свещено простраство и преддверие. Стените са изградени от каменни плочи и суха зидария и завършват с два красиво оформени йонийски фриза и корниз. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е бил разположен мраморен лутерион (каменен леген) с жертвеник до него.

Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди. Срещу входа е открита ниша, украсена с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В останките от храма са намерени повече от десет цели или полузапазени  мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски паметници, над 200 монети, глинени лампи, костени игли, останки от жертвени животни.

Храмът бил разрушаван неколкократно. Опожарен е през 378 г., заедно с десетки други селища в Мизия и Скития, от готите. Потвърждават го и най-късните монети, открити под пласт въглени и начупени керемиди в наоса – върху тях са ликовете на императорите Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След този погром храмът не е възстановяван. През 544-545 г. е засипан от земна маса, която се свлякла от североизток. Природното бедствие е запечатало плътно храма и подобно на древния Помпей, го съхранило до наши дни.

Днес храмът на Кибела е обявен за национален паметник на културата, който предстои да бъде укрепен и представен като културно-историческа дестинация в България. Находки се намират в Историческия музей на Балчик – реставрирани са статуи на Богинята Майка, храмовият фронтон с изображение на бог Хелиос, много други пластики и епиграфски документи.

Няма нищо странно в находката, защото Балчик е бил населен от древността. Историците са открили писмени сведения, че той е създаден още в трети век преди Христа. Прпетърпял е различни метаморфози като наименование, но е останал до днес.

Именно заради това храмът на Кибела е пресъздаден в цялата си прелест в Историческия парк „Неофит Рилски“. Той е част от тракийската част на комплекса. „В Исторически парк сме пресъздали и образа на самата Кибела, седнала на трон с тимпан и жезъл в ръцете, а в краката и лежи лъв. Учените смятат, че тя е обединявала и двата пола. Богинята Майка е покровителка както на хората, така и на растенията и животните. Над входа е изобразен богът слънце – Хелиос, който е в своята колесница, с която осветява света през деня. Обичайно през пролетта е бил основния храмов празник – тогава той е бил посещаван от много хора, които са носели цветя и дарове за богинята Майка.“ – разказват създателите на парка. „Посетете Исторически парк с екскурзовод и научете още много за всяка една от пресъздадените епохи в атракциона, които ще ви свържат с произхода и бита на предците ни.“ – апелират те.

За друг обект от същата Тракийска част научаваме от Фейсбук профила на „Минерали М“, където са публикувани снимки от мраморна врата. Тя е избаротена от мрамор Nero Marquina и мрамор Rosso Verona, отново по поръчка на Исторически парк.

„Ние от Минерали-М ООД имаме честта да работим съвместно с Историческия парк и да създаваме продукти, чрез които миналото става достъпно за всички.“ – гласи надписът над снимките.