На 9 декември православната църква почита зачатието на Света Анна – майката на Богородица. Света Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.  Тя е потомка на Аароновия род. Култът към светицата се разпространява широко през VI век, когато в Константинопол е построена първата църква, носеща нейното име. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден. Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария. Анна обещава да посвети детето си в служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.

Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни Богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през 13 век, като Анна е официално канонизирана през 1854. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте. Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Народът почита този ден и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии „хващат“, затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.