Нос Слав е покрит с лед географски нос в северната част на входа на Зименския залив на бряг Оскар II на Земя Греъм. Намира се на източния бряг на полуостров Чърчил. Носът е наречен по името на българския деспот от Второто българско царство Алексий Слав. Нос Слав е с координати: 66°28′50″S 62°31′00″W, което е на 28.9 km северно от нос Александър, 33.2 km южно от нунатака Гъливер. Картиран е през 1974 година от британска експедиция.

 

В същност областта ни е доста добре застъпена като имена за географски местности и обекти в Антарктида, но не е ясно кой, защо и кога е решил да ги кръсти на тукашни реки, села и градове. Не е ясен принципът на подбор на населените места, но е ясно, че има територии посветени на Варвара и Равногор, както и Бяга. Указите за именуването им обаче са подписани от президента Росен Плевнелиев, в периода от 2015-2018 г.

Така градовете Пазарджик, Панагюрище, Батак, Велинград, Пещера и Брацигово вече имат „свои територии“ на Антарктида. Полуостров Велинград например се намира на 66°02’00″ ю.ш., 65°00’00″ з.д., борческо Брацигово може да се похвали с верига хълмове с координати 63°39’10″ ю.ш., 58°00’00″ з.д. На 7 километра североизточно от нос Джеймс, на северозападния бряг на остров Смит се намира скалистият морски нос Батак, Панагюрище пък е нунатак. Това ще рече, че връх от скали, които не са вечно обвити с ледове, каквито са повечето от територията на Антарктида.

Връх е именуван и на Райна Княгиня. Покритият с лед връх, висок 680 м, носещ нейното име, се издига над ледниците Перуника и Калиакра, отделен с прохода Димова порта от връх Хемус. И ако цялата тази географска бъркотия на фона на родната топография иначe всява смут и арктически студ в душите ни, нека поне стоплим сърцата си с гордостта, че българската слава достига и най-далечните места на планетата.

Българската база на ледения континент е свързана и с проф. д-р Лъчезар Цоцорков, благодарение на когото през 2014 г. антартиците ни се сдобиват с многофункционалната и високопроходима машина „Маниту“, тя стигна до Южния полюс с две години закъснение на борда на испанският научно-изследователски кораб „Сармиенто де Гамбоа“, разполагащ с понтон за товаро-разтоварни работи.

Многофункционалната машина е модел Manitou MT 932, който е специално антарктическо изпълнение, съобразено със специфичните метеорологични условия и е с висока проходимост. Телескопичният товарач е пригоден за работа при много ниски температури, със специална система за подгряване на двигателя и селекция масла, подходящи за работа при нестандартни условия. Конструкцията е максимално опростена, запазвайки високата надеждност на марката, но изисквайки минимални усилия за поддръжка и при необходимост ремонт. Съпътстващото оборудване на телехендлера е подбрано с цел да подпомогне възможно най-много дейности в ежедневието на експедицията: роторен снегорин; приспособление за повдигане на варели; кука за повдигане на товари, кофа и палетни вилици.

Не само нашата област, почти цялата страна е почетена с обекти на Антарктида.

Едва ли обаче сте предполагали, че 1335 от обектите там носят български имена. Първите били обявени с президентски указ още през 1989 г. Става въпрос за планина на име Софийски университет и връх Климент Охридски.

Така малко по-малко от 30 години по-късно се оказва, че повечето населени места в нашата страна си имат съименници на Ледения континент. Предпочитани са имената на населени места у нас, както и тези на национални герои. Условието при избора било то да може лесно да се изговаря от чужденците.

Според данните 40 000 туристи посещават годишно Антарктида, а сред обектите с български имена, които най-много привличат интереса, е нос Хана. Той се намира на около 10 километра от българската база и предлага невероятно красива гледка с тюлени и пингвини.

Но да започнем най-напред с историята на Антарктида.

Първият сериозен опит да се намери леденият континент е направен от Джеймс Кук (с подкрепата на Лондонското кралско общество). Научният интерес на експедицията е свързан с изучаването на преминаването на Венера пред диска на Слънцето, но основната цел беше търсенето на Антарктида. През август 1768 г. на юг отплава кораб със самообясняващото се име „Опит“ („Endeavour“).

Кук прави цели три такива експедиции, по време на които са открити Южните острови, но Антарктида остава извън обсега. При 71 градуса южна ширина, пътят на „Endeavour“е блокиран от непроходим лед и в края на краищата само 200 километра остават до заветната цел.

Независимо от това, за първи път в историята на изучаването на южните полярни ширини, човек успя да излезе извън арктическия кръг и да разсее мита за съществуването на огромна Южна Земя, която средновековните учени са картографирали около полюса.

В дневника си за пътуванията Кук пише:

„Руската империя обаче не мислеше така. Изключителните мореплаватели от онова време – Иван Крузенштерн и Василий Головин – настояха за необходимостта от специална експедиция до водите на Антарктида. Благодарение на съдействието на Иван Крузенштерн беше организирана грандиозна научна експедиция, ръководена от Тадеус Белинсхаузен и Михаил Лазарев.“

На 16 юли 1319 г. дървените кораби „Восток“ и „Мирни“ напускат Кронщат, а на 28 януари 1820 г. достигат ледения континент. В същото време още две експедиции търсят Антарктида. Американецът Натаниел Палмър и британският гражданин Едуард Брансфийлд, независимо един от друг, обявиха, че са видели континента.

Но Белинсхаузен е първият, десет месеца преди Палмър и само три дни преди Брансфийлд. Руската експедиция продължава 751 дни, бяха изминати 100 хиляди километра, открит е нов континент и 29 прилежащи острова, кръстени на битките от Отечествената война от 1812 г. (по -късно преименувани от британците). В допълнение към географските открития бяха направени голям брой важни астрономически, океанографски и синоптични наблюдения.

Неофициалното начало на изследователската дейност в Антарктида се счита за експедицията Борхгревник, презимувала през 1899 г. на нос Адер.

Четири години по -късно на остров Лори е създадена аржентинската научна станция „Оркадас“, която работи без прекъсване и до днес. Австралийската станция се появява малко по -късно, през 1911 г., след което научната дейност на континента намалява. Веднага след края на Втората световна война САЩ обявиха Антарктида за „кутия със съкровища“ и изследователската дейност се възобнови в нов мащаб. През 1956 г. е построена първата съветска обсерватория и база за изследователи – селището Мирни. И година по -късно се появява уникална изследователска станция „Восток -1“ – единствената вътрешноантарктическа изследователска станция, използвана в момента от Русия.

Понастоящем над 70 научни станции работят на континента, но малко повече от четиридесет функционират целогодишно.

Въпреки че учените твърдят, че ледовете са сковали континента преди 35 млн. години, витаят множество загадки, които карат хората да се съмняват в тази теория.

Още по времето на Аристотел е било известно, че има Южна земя, която като площ е колкото земята, която била позната на тогавашния свят. През 16 век, турският картограф Пири прави карта на Антарктида, която е абсолютно точна, но любопитното е това, че територията не е скована от ледове. По-късно Пири разказва, че никога не е виждал тези земи, а е прерисувал картата си от по-стари карти. Те обаче никога не са открити.

Антарктида е петият по големина континент, площта му е около 14107000 km 2, от които в морето – ледници – 930 000 км 2, острови – 75 500 км 2. Какво още знаем за Антарктида?

 Това е най -слабо проученият континент. Единственият континент без часови зони: през зимата почти се удвоява като площ, когато ледът покрива околните морета.

Не е държава, но има неофициална валута – антарктическия долар. През 1996-2001 г. е издаден от Антарктическата отвъдморска банка, основана от група ентусиасти. 1, 2, 5, 10, 20, 50 и 100 долара могат лесно да се заменят за американска валута по номинал, постъпленията са използвани за финансиране на научни изследвания в Антарктида;

Това е най -сухото място на Земята: средните валежи тук са 10 см годишно.

Антарктида е разделена на две части – западна и източна. Западната (6 475 000) включва архипелаг от планински острови. Източното (7 700 000 км2) е високо покрито с лед плато. И двете части на континента са разделени от планинска верига.

– повече от 140 подледникови езера, най -голямото от които е езерото Восток;

– точки от най -силния и дълъг вятър и най -мощната слънчева радиация;

– вулкани – най -активният от тях е Еребус;

– повече от 70 научни станции, от които повече от 40 са целогодишни;

– най -чистото море в света – морето на Уедел: то е прозрачно, почти като дестилирана вода;

– сухи долини, които не познават дъжд и сняг от 2 милиона години.

– на руската гара Восток е регистрирана най -ниската температура на Земята – минус 89,2 ° С;

– най -чистото небе за изследване на космоса;

– минус 60-75 ° С през зимата (юни, юли, август); минус 30-50 ° С през лятото (декември, януари, февруари);

– не е толкова студено на брега: през зимата от -8 до -35 ° С, през лятото – от 0 до +5 ° С;

– за годините на изследванията около 200 хиляди души са посетили;

– през 2007 г. кацна първият пътнически самолет;

– можете да намерите две цъфтящи растения – кита колобант (далечен роднина на карамфила) и антарктическата поляна (от семейство Мятликови);

– около 1000 души живеят през зимата, от 4000 през лятото;

– през 1978 г. е роден първият човек – аржентинецът Емилио Маркос Палма;

– работят и изследователки, най -често през летните месеци. Чисто женско зимуване е организирано само веднъж – през 1990-1991 г., на германската антарктическа станция „Георг фон Майер“. Шест месеца след нейното начало ръководството изпрати мъже специалисти до станцията, за да приведат инфраструктурните съоръжения в нормално техническо състояние.

– Обемът на антарктическия ледник е 30 милиона км 3. Това е 61% от цялата сладка вода на Земята. Ако се стопи, морското равнище ще се повиши със 70 метра.

– Ледената покривка е ледник с площ над 50 000 км 2 и дебелина над 1000 м. Площта на ледената покривка на Антарктика е 14 милиона км 2, а дебелината варира от 1,1 км в Западна Антарктида до 4,8 км на изток – на равнината Шмид …

– Ледникът обхваща 98% от континента, с изключение на няколко открити зони в Трансантарктическите планини. Топографията му не съвпада с тази на земята под него.

Най-новото за нашата експедиция

„Българските антарктици от първата група на 30-ата българска антарктическа експедиция не можаха да слязат на българската база на остров Ливигстън заради много силното вълнение и ледохода на самия български плаж“. Това съобщи за БТА проф. Христо Пимпирев – директор на Българския антарктически институт, който е и ръководител на българските антарктически експедиции на Ледения континент.

„В първата група на експедицията ни са 15 антарктици, като 7 от тях са успели, скачайки във водата до кръста, да слязат на брега, където са били на базата, отворили са я и са се готвели да чакат и другите 8 участници от групата. Но капитанът на кораба и адмиралтейството от пристанищен град в Чили са решили, че групата не може да се разкъсва. Изпратени са били лодки и те са прибрали тези 7 български антарктици, и корабът е оставил 15-те наши полярници на съседния остров Кинг Джордж. На него има седем антарктически бази на различни държави и с голяма дипломация успяхме да осигурим подслон на нашите полярници в уругвайската база на остров Кинг Джордж„, разказа проф. Христо Пимпирев, който не е сред първата група от участниците в българската антарктическа експедиция.

„Друг кораб, с багажа на нашите полярници, ще тръгне вероятно от Пунта Аренас на 18 декември и се очаква на 20-21 декември да е на остров Кинг Джордж, за да вземе българските антарктици и да ги закара на остров Ливингстън. При най-добро стечение на обстоятелствата българските антарктици ще могат да посрещнат Бъдни вечер и Коледа на българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Това ще е закъснение с минимум десет дни, което се надявам да не наруши много програмата на българската антарктическа експедиция“, каза проф. Христо Пимпирев.

А иначе българските антарктици се радват на горещо гостоприемство в уруграйската база. Едно изпълнение на родопска музика спечели сърцата на уругвайските полярници, предаде БНТ. Заради гайдата на Марчо от Чепеларе, един от строителите в групата, уругвайците сложиха българското знаме на най-почетното място в базата си. Той обясни, че и двата кораба, с които българските атрарктици ще бъдат превозени до остров Ливингстън, са чилийски.