Годишнината от рождението на аптекаря Васил Петлешков ще бъде отбелязана на 14 януари, петък, от 11.00 ч. в Мемориален парк „Априлци“ в Брацигово, съобщиха от едноименното читалище в родопския град. 177 г. са минали от деня, в който на бял свят идва брациговския апостол оставил името си в историята, чрез своята революционна дейност.

Той е роден в дома на Найден Велков, но баща му умира твърде рано и майка му се омъжва повторно за чорбаджията Ангел Петлешков, така той остава в историята с фамилията на своя пастрок.

С изключителна енергия и преданост работи за общественото издигане и национално пробуждане на населението от Брацигово. Става един от първите членове на местния революционен комитет, основан от Георги Бенковски, и има голям принос за добрата организация на въстаническите сили. Присъства на историческото събрание в местността Оборище (14 – 16 април 1876), където е избран е за председател на комисията, натоварена със задачата да изработи военния план на въстанието в ІV революционен окръг и да напише възванието към народа.

По негово предложение Брациговският въстанически пункт има главен ръководител на отбраната и помощник-командващи. Предаден от местните чорбаджии, той е арестуван и подложен на жестоки изтезания, по време на които неизменно отговаря: „Сам съм, други няма. Аз водих, аз ръководих, други не търсете!“

Ето как това е описано от летописеца на Априлското въстание, революционера Захари Стоянов:

„После това мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огньове и тук предал богу дух в големи мъки и изтезания; той изгорял на два разпалени огньове като същ християнски мъченик, но не за вяра и кръст, а за свободата и правото. Очевидците разказват, че когато тоя български светец стоял между двата огньове, от силното напичане кожата му се набръчкала и напукала, мас като дървено масло течала из пукнатините, устата му се кривели болезнено, очите му останали неподвижни няколко минути, душа се лесно не давала. Ако безсъзнателно, чрез неволно движение, сочело, че той иска да се отстрани от убийствения пек на огъня, царският щик на солдатите се забивал в месата му и движението или сбръчкванието вземало обратно направление.”

Според Захари Брациговския мъченик загинал между двата огъня. Според другата версия, която се поддържа от повечето историци обаче, той остава жив и по заповед на Хасан ага е подкаран към Пловдив. По пътя обаче умира, а според трета версия, преди да бъде поставен на огъня, той погълнат отрова, която обаче се оказала бавно действаща и го хвала и умъртвила чак по-късно, когато бил подкаран от заптиетата за Пловдив.