Едно от местата, които печели сърцето на всеки посетил Пещера и околностите му е летовището Свети Константин. То вече има статут на населено място, но това с нищо не ощетява чистия въздух и многобройните места за планинския туризъм.

Съвсем за кратко обаче курортът е бил наречен на някогашния пръв партиен ръководител Вълко Червенков. Това става ясно от запазени пощенски картички от онова време. Причината за тази реформа в наименованието, най-вероятно се дължи на спазването на изискването да се премахне влиянието на църквата, която както казва Маркс е „опиум за народа“.

От друга страна името на Червенков е било предпочетено, защото той поставя началото на туризма в България, след като дълго време страната е била в изолация, за да не влизат подривни елементи от империалистически държави.

Черно-белите фотоси ни отвеждат на места, които и днес пещерци успешно разпознават. Съвсем скоро след Априлския пленум на БКП през 1956 г. , когато е заклеймен „култът към личността“, летовище „Вълко Червенков“ отново се връща към името си – Свети Константин.

От къде идва то?

Курортното селище се създава около останките на средновековен манастир, унищожен през 1372 г. с нахлуването на османските завоеватели на Балканския полуостров. След повторното му изграждане отново е разрушен през 1657 г. В наши дни на това място се намира малък параклис, носещ името на манастира – „Св. Св. Константин и Елена”, става ясно от книгата на Десислав и Стоянка Христови – „Курортът „Св. Константин” – Снимки от миналото”.

През 1897 г. новосформираното местно ловно дружество многократно организира ловни излети в района. По-късно започват да идват и семействата на ловците, и да строят временни примитивни колиби и бараки. Постепенно броят на летуващите се увеличава. Идват хора от Пещера и околността. Първото по-значимо строителство в местността „Св. Константин” е „Ловджийската кула” през 1901 г. По-късно се изграждат и хотели, първият от които е през 1910 г. Курортът е създаден същата година с указ на цар Фердинанд, а през 1963 г. тогавашното Министерство на народното здраве и социалните грижи на социалистическа България го обявява за курорт.

До мястото води път, който се прокопава през 1921 г., чакълира се през 1928-30 г. и с годините се разширява. Отваря се лятно кино през 1930 г., а през юли 1934 г. се открива и телеграфопощенска станция. През 1931 г. е утвърден и първият регулационен план на курорта. В него се предвижда бараките и колибите постепенно да се премахнат и да се заменят с масивни вили.

През 1928 г. двамата братя Георги и Зафир Кукушеви с доброволни усилия – труд и средства, каптират водата и построяват чешма на Ловджийската поляна, носеща днес тяхното име – Кукушева чешма. През юли 1938 г. се прокарва електричество от електрическа централа „Въча” и светват първите улични стълбове.

Местните хора пък разказват историята на първия курортист – Йордан Димитров от Варна. Той бил тежко болен от туберкулоза и лекарите не давали никакви шансове за оздравяването му. След няколкомесечно пребиваване в „Св. Константин“ обаче чудото се случило и мъжът се изцерил. В знак на благодарност той изгражда хотел „Родопи“ като санаториум за гръдноболни, който дарява по-късно на Община Пещера.

Първите вили са построени предимно от и за жители на Пещера в началото на миналия век, по това време “Цигов чарк“ и околностите му са общински ливади, и гори на Батак, и Ракитово, a язовир „Батак“ не съществува. В продължение на един век летовището е предоставяло възможност за лечение, почивка, туризъм и спорт, както на населението на общината, така с течение на времето и на граждани от цялата страна.

Родопският курорт се простира върху площ от 73 хектара земя и е особено предпочитано място за отдих на хората от Пазарджик и Пещера поради близостта му до язовир „Батак“. Днес има изградена инфраструктура-пътища, ВиК-мрежа, довеждащ водопровод с филтър, планира се и изграждането на пречиствателна станция, така че собственици на вили и гости да имат всички условия з зимен и летен отдих.