Най-новата книга на писателя Георги Връбчев бе представена днес на пазарджишката публика в голямата зала на Младежкия дом в областния град. Приятели от училище, поети, писатели и много почитатели на писаното слово се събраха за да чуят разказа на автора от първо лице, също така и да разкажат собствените си впечатления от сборника разкази „Акорди“. Писателят бе представен от Виолета Дулчева и Катя Данчева, която подчерта, че двамата са родени в един и същи град – Пещера.

Книгата вече е позната на читатели в десетки градове на областта, страната и чужбина. Пазарджик бе само спирка от предстоящите срещи с още хора в други кътчета на България. Но Георги Връбчев сподели, че чувства много близък града, тъй като е учил в ЕГ „Б.Брехт“, а една четвърт от кръвта във вените му е пазарджишка. Той благодари на Инна Церовска за съдействието, което му е оказвала по отношение на книгата, а също така и на много приятели и съмишленици, които му помагат в турнето.

Георги Връбчев разказа какво го е провокирало да напише някои от общо петнадесетте разказа в книгата, чието име е колкото буквално, толкова и метафора. Музиката е тънката „червена линия“, която свързва като мъниста в броеница тези разкази. Неслучайно използвам думата броеница, защото когато се потопиш в натюрела на всяко едно от тези наглед различни произведения, разбираш, че те са някак свързани помежду си и можеш да ги четеш точно толкова пъти, колкото са мънистата в този безкраен наниз. И не само защото ги е създал един и същ творец, а защото идеята на цялата книга е да се покаже необятността на човешките преживявания и метаморфози.

Георги Връбчев сподели, че е пренаписал почни наново някои от тези разкази, което показва взискателността му към писането. „Акорди“ завладява с искреността си. С усещането, че не всички пътища „водят към Рим“. Всеки има собствен Рим, скрит някъде много дълбоко, а писането помага да го открием и споделим. На някои от присъстващите им се видя странно, че в два от разказите авторът води повествованието от името на жена. Нещо, което е част от творческия натюрел на почти всеки писател. И тук е мястото да обърнем внимание, че синоним на думата писател е думата Творец. А пишещият Творец е само функция на нашия Създател. Бог няма пол. Той просто Е. Той създава половете. Така че нямаше нужда от провинциалното нищене на това. Иначе нямаше да я има „Ана Каренина“, нито женските образи в романите на Балзак, Зола, Достоевски, Чехов и още много световно признати автори.

Дразнеща беше и констатацията, че героите на разказите нямали български имена.

Георги Връбчев е автор, който отдавна е надраснал домораслите предразсъдъци и творческото му израстване е осезаемо. Достатъчно е да отворите книгите му и ще установите, колко много е скочил нагоре. Думите му докосват. Факт. Без значение на възрастта и предразсъдъците. Пред него има много широк хоризонт и той тепърва ще показва нови произведения.

Това което е показателно за неговото творчество е Човещината. Дефицитът от нея е осезателен, със сигурност тя струва хиляди пъти повече от олиото и агнешкото, за които ще се говори през тази седмица. Някак си ми се иска, преди Цветница и Великден да говорим повече за Човещината. И за книгата на Георги Връбчев.

 

Актисата Детелина Стойчева прочете част от разказите „Рокендрол“ и „Ая“.

ЗА НЕГО

Георги Връбчев е роден в гр. София. Завършва средното си образование в ЕГ “Бертолт Брехт” – гр. Пазарджик и висшето си образование в СУ “Св. Климент Охридски”, юридически факултет, специалност – право. Семеен, с две деца;

Членувал и членува в: Съюз на българските писатели, Дружеството на писателите – гр. Пазарджик и Асоциация „Култура” – гр. Пазарджик, настоятелството на читалище „Развитие – 1873 г.” – гр. Пещера. Почетен член на Centro Artisti Salernitani, Салерно, Италия през 2014 г. Пише както проза, така и поезия;

Автор на книгите „Някъде…там…някъде”, (2008 г.); „Заветът на викинга” (2017 г.) – свитък първи от „Ерик: сказание за силата”; “The Legacy Of The Viking” (2017 г.) – scroll one from „Eric: a tale about the power”; „Акорди” – сборник с разкази (2021 г.)

Стихотворението „На Майка България” е включено в италианския поетичен сборник „L`ATTESA”/”Очакване”, издаден през 2012 г.;

Разказът „Коледа” е включен в „Алманах „Нова българска литература” Проза 2014” на Фондация „Буквите”;

Разказът „Пътят на Уил” е включен в сборника на издателство „Gaiana book&art studio” – „Вдъхновени от Краля”, 2014 г.;

Разказът „Песента на глухаря” е отпечатан в бр. 29/2015 г. на вестник „Словото” – печатен орган на Съюза на българските писатели;

Стихотворението „Слуга, лакей и роб” е включено в сборника „Смешен хоровод” (2018 г.) на Клуб на хумориста „Щастливеца” – гр. Пазарджик;

Автор на текста на песента „Свети Тривелий” от албума на рок група „Епизод” „Великите владетели” (2019 г.);

Стихотворенията „Юлско слънце” и „Миг” участват в инициативата „Българско слово без граници“ (2019 г.)

Автор на „Сам” (2020 г.) – свитък втори от „Ерик: сказание за силата”, публикуван за свободно четене на интернет страницата на автора;

Председател на журито на Петнадесети регионален поетичен конкурс „Мелодия на сърцето”, организиран от Народно читалище „Христо Смирненски – 1889” – гр. Златица, проведен на 01.10.2020 г. – Международен ден на поезията и музиката;

Приет за член на Съюза на българските писатели, секция „Белетристика” на 23.10.2020 г.;