Пазарджик е сред градовете от IV – ти революционен окръг където въстанието трябвало да помете турската власт, но с помощ от Панагюрище и Брацигово. Вечерта на 20 април пазарджишките съзаклятници били в дома на Петко Маламов. Те очаквали вест за събитието, но тъй като тя не идвала се разбрали да пратят на 21 април свой човек в Панагюрище.

Това се оказало ненужно защото рано сутринта на 21 април в дома на Константин Величков пристигнал брациговският аптекар Васил Петлешков.

Ето какво пише в мемоарите на Величков по този повод:

„Васил Петлешков донесе първи великата вест, че въстанието е прогласено в Панагюрище. Познат отдавна с мене, той бе поискал първо мене да възрадва. Още от стълбата, като влезе вкъщи, гласът му екна запъхтян, развълнуван: „Въстание! Кръв! Да живее България!“ След минута ние се прегръщаме, неми, разтреперани, просълзени от радост и като извади от джоба си едно възвание, с което се обявяваше, че е прогласено въстанието, сложи на устните ми мястото, гдето беше нацапано с кръв и сам после взе да го целува с луда страст, като да бликаше от там жива кръв, с която искаше в тая минута да се напие до полуда.

Не зная дали Петлешков седна през всичкото време, до гдето стоя у дома. Минутите бяха скъпи. Конят го чакаше оседлан в хата, гдето беше отседнал. Разделихме се. Той за да лети за Брацигово, аз, за да ида в училището да занеса радостната вест на другарите си. Учениците прииждаха. Едва се стърпях да не им обадя, да не споделят те в детинските си сърца българската радост. За тях беше това въстание: синове на роби – да станат граждани на свободно отечество. 

Скоро те бяха събрани в класните стаи, но напразно чакаха да се явят учителите им на урок. Съвещанието в учителската стая, в което освен учителите взеха участие и някои други членове на комитета, които можаха да бъдат свикани веднага, не трая дълго. Взетите решения бяха съобразени с наставленията, донесени от Петлешкова.“

До обяд на 21 април /сряда/ 1876 г. целият Пазарджик знаел за въстанието. До 23 април вестта се разнесла на шир и надлъж в цялата област. По това време пазарът на града бил пълен с хора, които продавали ярета и агнета за предстоящия Великден. Говорели, че на помощ на града ще дойдат московци.

Това станало повод и следната случка разказана от проф. Иван Батаклиев. Към обед позакъснял търговец водел стадото си от Панагюрище към Пазарджик, овцете вдигнали прах по пътя, а отдалече не можело да се разбере какво идва- хора или добитък? Уплашените заптиета решили, че това са руски войски идващи да завладеят града, не им се вярвало, че българите сами могат да организират и вдигнат въстание. Заради суматохата пазарът бил разгонен и всеки трябвало незабавно да се прибере у дома.

По план към Пазарджик трябвало да тръгнат панагюрските и брациговските въстаници, и заедно с пазарджишките съзаклятници да превземат конака. Въоръжени турци се отправили към краищата на града, за да го охраняват. Местните революционери обаче не били добре въоръжени, Величков не получил пушката, която очаквал, носел със себе си само револвер. Останалите също не били собственици на надеждо оръжие. Притеснявала ги и тяхната малобройност в сравнение с наличната турска войска в града.Те зачакали с надежда подкрепление от двете селища, но то не идвало.

В замяна на това пристигнали страшните вести за потушаването на въстанието в Панагюрище, Брацигово и Батак.

„И когато катастрофата стана явна, ние я посрещнахме гръмнати. Като да можеше да се чака нещо друго“ – пише Величков във „В тъмница“. Започнали арести на хора от пазарджишкия таен революционен комитет.

Междувременно с няколко батальона в Пазарджик пристига Хафъз паша. Тъй като градът е безмълвен се отпавя към Панагюрище. След като потушава въстанието там всички замесени са изпратени с вериги в Пазарджик. Първо ги тъпчели в конака, но след като той се напълнил започнали да прибират съзаклятниците в Куршум хан. Там прибирали и брациговци. Набързо бил съставен и съд, който да реши какво да прави с бунтарите, но няколко дни по-късно най-отявлените противници на властта били откарани в Пловдив. Десетки били бесени всеки ден там. Оцелелите били пратени в Деарбекир или Одирнския затвор.

В Пазарджик за назидание на населението били обесени въстаници от Стара Загора, съдени по буна от 1875 г. Градът приличал на гробище. Хората не смеели да излязат от домовете си, а по пътя можели да се видят само заптиета и турци.