ЗА НЕЯ

Гергана Колчакова е директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование-Пазарджик. От януари 2019г. е и постоянен секретар на Национална асоциация на ресурсните учители. Тя е докторант по специална педагогика и сертифициран обучител за прилагане на Международната класификация за функционирането на човека и неговото здраве в България.

Г-жо Колчакова, предстои ви двудневна конференция във Велинград, какъв е поводът за провеждането ѝ, кои ще бъдат участниците?

На 9 и 10 май ще се проведе Регионална конференция във Велинград, която е организирана от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Пазарджик, посветена е на 15 години от дейността на нашата институция и 15 години от масовият нормативно-осигурен старт на приобщаващото образование в България. Това е една от най-демократичните образователни политики, тази политика позволи на децата с различни видове увреждания и нарушения да се учат там, където е тяхното място, в общата класна стая заедно с техните връстници. Във връзка с тази годишнина е и конференцията ни, там ще присъстват около 180 участници от цялата страна – това са специални педагози, ресурсни учители, психолози, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора, педагози на деца със зрителни увреждания, кинезитерапевти, ерготерапевти, сензорни терапевти. Също така ще присъстват директори на училища и детски градини, в чийто образователни институции са интегрирани тези ученици, където се провежда допълнителната подкрепа от тези специалисти. Ще имаме представители на всички Регионални центрове за подкрепа на приобщаващото образование от цялата страна, те са 28 във всеки областен град плюс София – град. Ще има представители на Министерството на образованието, Директора на Дирекция „Приобщаващо образование“ и експерти, ще присъстват учителите и професорите по Специална педагогика от Пловдивския и Софийския университет – без които нямаше да сме това, което сме, очакваме и представители на държавна и местна власт, на неправителствени организации, представители на социални услуги. Така че присъствието ще бъде много широко. В момента подготвяме интересни презентации, музикална програма с деца с увреждания, която ще представим по време на конфернцията.

Колко деца са получили подкрепа от Ресурсния център през тези 15 години?

Много деца са минали през тези 15 години, няма как да кажа точната бройка, но към момента децата със специални потребности, с различни видове увреждания, нарушения или затруднения – те са много и различни, са около 1200 в цялата област, а нашите специалисти подкрепят около 360 деца. Защо ги подкрепяме ние? Защото това са деца, които се обучават в детски градини и в малки населени места, където финансовите възможности на образователните институции не са големи и самите ръководители не могат да си назначат необходимите специалисти. Затова ние сме хората, които ги подкрепяме, а в големите училища в областния град, в общините и големите населени места, има сформирани местни екипи, в конкретното училище или детска градина, и те подкрепят тези деца. Но нашият основен ангажимент е да подкрепяме тези масови учители и да даваме насоки как да осъществяват адекватна помощ, как да осигуряват достъп до учебни програми, как да адаптират учебното съдържание спрямо потребностите, възможностите и темпа на учене на тези деца. Така че ние имаме поглед, имаме контакт с всичкки деца от областта, независимо, че ежедневно и пряко работим само с около 360 деца. Т.е. нашата дейност е методическа, ние правим оценка на потребностите, актуалното състояние на детето, това от което има нужда, след което училището има грижа да осигури тези специалисти. Ако нямат финансова възможност се подкрепят от нашите специалисти. Но ние не прекъсваме контакта с всички деца от нашата област.

Кои са най-често срещаните увреждания при децата?

Заболяванията са много и различни. Най-голям брой деца по нашите статистически данни, защото ние освен всичко имаме и грижата да водим такава информационна система за броя на тези деца. Най-голям брой деца със специални потребности има групата с деца с интелектуална недостатъчност, следват групата деца с обучителни трудности – дислексия, дисграфия, дискалкулия, с нарушения в четене, писане, смятане. След това като обем и брой са децата с различни неврологични заболявания – имаме предвид децата от аутистичния спектър, деца със синдрома на Даун, деца с езиково-говорин нарушения, деца с физически увреждания, за които основен проблем е предвижването и основната потребност е изграждането на достъпна архитектурна среда в съответните образователни институции. Така че нарушенията са много и различни, за съжаление мога да отчита, че броят на децата с аутизам и нарастването на този брой е изключително тревожен, в последно време. Статистиката показва, че едно на деветдесет деца се раждат със симптоми на заболяване от аутистичния спектър. Преди години това число беше съвсем различно. Сега броят тотално расте, за съжаление на семействата, в които се раждат тези деца, на нас като учители и специални педагози, защото подкрепата е много специфична при тях.

По какъв начин става връзката между вас и семействата с децата с увреждания?

Още в самото начало Ресурсният център има контакт със семействата на тези деца, защото както казах ние сме тези, които правим една задълбочена оценка на потребностите, на състоянието, на функционирането на детето и когато едно такова дете покаже проблем в училището, например: прието е в първи клас, родителите не са забелязали някакво изоставане, освен ако то не  е установено още от самото раждане с медицински документ, защото отварям една скоба да кажа, че една дислексия може да бъде установена в училищна възраст, когато детето започва да усвоява учебния материал и когато се забелязват вече видимо проблемите му. Когато едно дете е прието в първи клас в едно училище, първо учителят установява проблема, след това процедурата е такава, че той трябва да уведоми родителите и да ги насочи към нашия Център. Родителите пристигат с детето, с всички необходими документи и нашите специалисти, които са изключително добре обучени, сертифицирани за работа с най-различен стандартизиран инструментариум за оценка, имат един период за оценяване след което излизат със становище – детето има специални потребности, има нужда от допълнителна подкрепа или не, няма нужда от допълнителна подкрепа. Т.е. още от самото начало осъществяваме контакт с тези семейства, който контакт продължава и в следващия момент, тъй като за детето се организира подкрепа и подкрепяща среда в съответното училище или детска градина, задължително трябва да се проследява динамиката в развитието му.  За да преценим дали начинът на подкрепа, който сме предложили и се прилага е ефикасен, дали не трябва да се променят някои методи, дали да се увеличи обемът на изискванията или напротив, да се намалят заложените цели в индивидуалните програми, така че ние сме в постоянен контакт, както с родителите, така и с учителите, в чийто групи и класове са тези деца. Възползвам се от възможността да благодаря на всички, с които работим в този процес на прилагане на приобщаващото образование – на всички директори на училища и детски градини, без чиято нагласа приобщаващото образование да се случи, то нямаше как да се случи в учебните заведения, в които те работят. Благодаря на общообразователните колеги, в чийто класове са тези деца и които полагат основната грижа за тях. Ние сме експерти, ние отиваме, даваме насоки, проследяваме развитието, но те са с ежедневна грижа за тези деца. Те поемат най-голямата отговорност. Благодаря на моя прекрасен екип, който е много раздаващ се, много гъвкав, търсещ, много обичлив и много подкрепящ.