Пътешествието в Южна Франция може да ви донесе много положителни емоции, но ако успешно го комбинирате с история насладата наистина ще бъде по-пълна. Целта на нашето приключение бе да проследим пътя на богомилите от българските земи до областта Лангедок, а заедно с това да се порадваме на окситанското слънце и кухня. Днес ще ви разкажем за един от градовете, които имат с какво да ви изненадат, а за катарите и българските представители в Окситания ще ви разкажем в отделен текст.

Повечето хора свързват Каркасон предимно с Албигойския кръстоносен поход, но в същност Каркасон съществува от древността. Археологическите разкопки на хълма, върху който е разположена историческата крепост сочат, че мястото е било обитаемо още през шести век преди Христа.

Открити са предмети от времето на финикийски и гръцки търговци, а по-късно тук идват римляните, които съответно правят мястото част от своя колония. Предполага се, че крепостта се е наричала Каркасо, на името на Юлий Каркасо и Кастелум Каркасо, за които са намерени сведения по време на проучванията на това място. И днес в музея на средновековния град могат да се видят артефакти от различните периоди на неговото съществуване.

Местна легенда твърди, че градът е кръстен на някогашна негова владетелка, която се наричала Каркас.

Тя била дъщеря на тогавашния сарацински владетел на града – Мавра. Той го владеел повече от 25 г. Градът бил богат и привличал много нашественици, което довело край неговите стени франките. Те успели да подкупят дворцовия лекар и приятелите на Мавра, като с тяхна помощ той бил убит.

Нашествениците предвождани от Карл Велики вярвали, че лесно ще влязат и завладеят града, но намерението им било осуетено от Каркас. Тя заповядала на децата и жените също да вземат оръжие и да бранят крепостта си. Така обсадата продължила повече от две години, а гражданите вече нямали нито храна, нито вода. Хитрата Каркас успяла да намери скрито от нейните поданици прасе, което нахранили с последното им останало зърно, а след това го хвърлили през крепостните стени и животното се разбило в краката на войниците.

За истинността на част от легендата говори и паметник на прасето – спасител на града, открит в самата крепост.

Когато видели, че дори след това дълго време, хората все още имали пшеница и животни, те се отказали от намеренията си и получили предложение от Каркас – „Нека да сключим примирие, защото е очевидно, че вие няма как да дойдете при мен, а аз не мога да се освободя от вас“. Така войната приключила, а находчивата дама излязла достойно от положението, в чест на мира тя наредила всички камбани в града да забият тържествено.

По-късно приела християнствотои била щастливо омъжена за известен граф.

Статуя на Каркас, в музея на крепостта.

В последната четвърт на 8 век се споменава за първия граф на Каркасон Бело (Белона), който управлявал в града до 812г. Дребните лордове, които тогава притежават Каркасон, нямали достатъчно средства, за да осигурят развитието на града, но в края на 11 век Каркасон преминава във владение на фамилията Транкавел, а в началото на 12 век Бернар- Атон IV Тренкавел построява замък в Каркасон и също така завършва изграждането на крепостната стена.

Крепостта Каркасон винаги е била гранична зона в Окситания или Лангедок, както още е известна тази част на Южна Франция, като е била владяна ту от испански, ту от френски благородници. Каркасон е на главния път между Тулуза и средиземноморското крайбрежие.

Стените на Каркасон са изключителен образец на военна архитектура. Това са най-дългите средновековни стени в Европа (близо 3 км), приказна смесица от кулички, наблюдателници, назъбени парапети на бойни кули и подвижни мостове, чийто строеж започва през седми век.

Изминават 13 века на изменения, допълнения и разкрасявания от римляни, гали, араби, франки и френски благородници, преди този двоен крепостен вал, най-големият в Европа, да бъде завършен.

Известно е, че до 1067 г. Каркасон е владение на барселонски благородници, докато не попада у рода на виконт Транкавел. Той прави известни подобрения по крепостта, като я превръща в истински господарски дом. На него се дължи и построяването на катедралата Сен Назар, а тя се превръща в катарско средище.

По време на Албигойския поход крепостта е била атакувана и превзета от войските на Симон де Монфор, но тази история ще ви разкажем във вторник.

След кървавия погром над катарите крепостта се нуждае от ремонт. Зазидани са стари входове, открити са нови, добавени са нови укрепителни съоръжения. Крепостта окончателно влиза в пределите на Френското кралство.

Луи Девети, а след това и синът му Филип Смели правят подобрения и в градската катедрала Сен Назар. Тя става седалище на местния епископ и остава такова до 1801 г. Каркасон влиза в кралските ръце и се превръща в център на кралския сенешал. Основно задължение на сенешала е да съди и ръководи администрацията, да отговаря за военните въпроси и управлява финансите на определения регион, който е бил под негова юрисдикция. Сенешалът правораздавал въз основа на обичайното право на региона, юрисдикцията на сенешала включва както граждански, така и наказателни дела.

Съдебните процеси се гледали в двора на замъка, който по-рано заемал виконт Транкавел.

През 1659 г. обаче границата между Испания и Франция е преместена на юг до Пиренеите и Каркасон губи военното си значение.

През 19 век стените на доскоро великолепния Каркасон били в доста занемареното състояние. Каркасон бил в толкова окаяно положение, че е взето решение укрепленията му да се съборят. По заповед на френското правителство укрепените стени на двореца Каркасон са разрушени и издигнати наново по доста успешен, макар и недокрай автентичен начин. Напълно възстановен през 1853 година, замъкът и крепостта е вписан като паметник на ЮНЕСКО през 1997 г.

Тази рисунка на Каркасон от 1462 г., намерена от Жан-Пиер Крос-Майревий в колекцията на Gaignières на Bibliothèque Royale, има голямо влияние върху проекта за възстановяване на Каркасон. Това подсилва идеята на Еужен Виоле ле Дюк, че всички кули са покрити с конични покривни ферми.

Еужен Виоле ле Дюк е архитектът, който е направил възможно връщането на средновековния вид на днешния град. Работил е върху Нотр Дам в Париж, Монт Сент Мишел, Куси, както и много църкви, и абатства.

Реставрацията на вътрешната стена е завършена през 1889 г. Последвалите работи окончателно придават на крепостта статут на паметник на изкуството и през 1903 г. тя е прехвърлена от юрисдикцията на Министерството на отбраната на Министерството на културата.

По време на Втората световна война крепостта е била използвана от немските нашественици като склад за оръжия и боеприпаси. През 1961 г. в крепостта е създаден музей.

Каркасон е на брега на река Од . Градът е разделен на две части: долен град , който стои на брега на реката, и горен град на хълм над Од. Долният град е на едно ниво с реката на 100 м. надморска височина.

Скоро очаквайте разказа ни за пътя на богомилите до Южна Франция и унищожението на Безие, Минерв, Ластур,  Монсегюр и Перпетюз от Албигойския кръстоносен поход.