Целият център на френския град Апт се превръща в огромен пазар всяка събота. Мястото се слави като център, в който се отглеждат маслини, череши, портокали, всички видове познати и в България зеленчуци, и много лавандула. Тук е и един от центровете на „черното злато“ – трюфелите.

Освен плетени кошници, ленени дрехи и покривки за маси, сред сергиите ще откриете бижута, сламени шапки и много качествени лавандулови сапуни. В този регион задължително присъстват и торбички за гардероб пълни с лавандула. Зехтинът и сапунът са запазената марка за тази част на Южна Франция. Като изключим всички тези предмети за бита, пазарът е предимно за пресни плодове и зеленчуци, всички видове сирена и много колбаси.

За разлика от ориенталските пазари тук цената е закована и не мърда в никаква посока, дори и да имате голямо желание да се пазарите. В деня, в който православният свят отбеляа Черешова задушница тук също се предлагат череши. Независимо дали са бели или традиционните червени цената е пет евро за килограм.

Точно толкова струва и килограм кайсии, а производители на пъпеши предлагат три броя за пет евро. Само един пъпеш в метния супер се предлага за пет евро, но производителят обяснява, че реколтата му е била добра и предпочита да продаде плодовете на по-ниска цена, за да не гният в зимника му.

В Апт можете да се сдобиете и с трюфели, защото те също са част от поминъка на местното население. Трюфелите се издирват с помощта на кучета, тъй като местните хора установили, че ползваните в миналото прасета вече са еволюирали до степен да изяждат трюфелите още преди стопанинът им да ги види. Само един трюфел струва 76 евро, като според продавача е нещо, което можеш почти цяла година да държиш в хладилника и да настъргваш от него съвсем малки количества в ястията, за да добият вкуса на скъпата гъба.

На пазара ще ви предложат и мед, а също така и изключително качествено вино.

Апт е един от градовете в областта Прованс, той е сонован от галите. През 125 г. пр.н.е. д. разрушен от римляните, възстановен Юлий Цезар, след което става известен като Апта Юлия.

През 3 век в града е основана епископия (ликвидирана през 18 век). След падането на империята той е бил разрушаван многократно. През Средновековието е възстановен от графовете на Прованс, които изграждат отбранителни структури в града.

Всяко градче или селце в околността си има пазарен ден, а за да могат и туристите да го знаят, на входа на селото се слага плакат.

Прованс става изключително притегетелен за туристите след като през 1992 г. американският писател Питър Мейл издава знаменитата си книга „Една година в Прованс“. В нея той разказва за този край окъпан в слънце и изобилие. За автентичните каменни къщи, за вкусните провансалски храни. Няколко години по-късно американците започват да прииждат, а стойността на имотите главоломно расте след 2000-та година.

В момента една къща в Прованс струва между 500 000 и 1 200 000 евро. Това не се харесва на местните хора, защото води до обезлюдяването на много села. Богати белгийци и холандци също допринасят успешно за това. Има цели селца, които се оживяват единствено през лятото, а според разказите на местните хора остават без традиционните пекарни за хляб или мед, защото богатите най-напред са изкупили търговските обекти.

Стига се до парадокси като този местен човек да продаде къщата и двора си, а с парите от покупката да отиде да живее под наем в същото село, тъй като отглежда зеленчуци и градината му няма как да се премести. В момента много от селата са пълни с чужденци, а в непосредствена близост до Апт е и селото, за което разказва в книгата си Мейл – Минерб.

Другите „окупирани“ от туристи села са Горд и Бонюе, но където и да тръгнете, в която и посока да се завъртите, в района на Екс ан Прованс и Авиньон, положението не е много по-различно. Най-показателен в това отношение е примерът с Лакост. Прекрасното каменно село е било изкупено от милионера Пиер Карден и в момента в него има не повече от десет коренни жители. Селото е известно като родно място на маркиз дьо Сад, чийто замък най-напред купува Карден.