Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и пещерецът Михаил Такев.

Снимка: Държавен архив – Пазарджик

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в храма „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново със специален манифест, а княз Фердинанд І приема титлата – „Цар на българите“. Учредява се и възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.

Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен, а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на военния параход „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите, един от тях е Михаил Такев.

На снимката: Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица, сред които и Михаил Такев, при обявяването на независимостта на България

Снимка: Държавна агенция – Архиви

Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877 – 1878 г.,Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 милиона франка.

20Bulgarian_Indipendence_Manifesto_1908

Снимка: Уикипедия

В Държавен архив – Пазарджик се съхранява личният архив на Михаил Такев. Сред запазените документи и снимки има и Прокламация, писана от него с червено мастило, според историка Илия Стефанов, тя най-вероятно е създадена във влака, когато княз Фердинанд пристига от Австрия. От Русе, където го чакат министрите, през нощта на 21 срещу 22 тръгват за Търново с влака, в който, както по всичко изглежда, е писана и самата Прокламация. Още по-интересно е, че ако тази Прокламация се съпостави с Манифеста ще се открият много общи текстове. Това ме кара да мисля, че тя е лично дело не само на Михаил Такев, а и на другите министри, които са се опитали да създадат първия текст към документ, който е трябвало да оставят, твърди Стефанов. А идеята за Манифест е възникнала вероятно по-късно. Този Манифест е прочетен при обявяване на Независимостта, но той не е запазен. Останал е само текстът, който е бил използван от художник, на когото е било възложено да възпроизведе Манифеста, познат ни в днешния му вид. В Прокламацията са посочени икономическите и политически предпоставки за обявяване на Независимостта. Разделът за културното развитие на българите звучи много съвременно. Такев говори за времето от Освобождението до 1908 година, когато българите са показали, че могат и заслужават да живеят в една независима държава.

Михаил Такев казва: „На 22 септември 1908г. обявихме Независимостта на България и задържахме Източните железници. Цял свят се нахвърли върху нас като бесни псета. Никой да признае нашата независимост не мислеше. Благодарение на Русия, която ни даде своята морална и материална подкрепа, в Цариград сключи се с Турция спогодба. Още на 7 април 1909 година руският император призна нашата Независимост и поздрави цар Фердинанд. Всички велики сили признаха безусловно нашата Независимост“. От написаното преди повече от век от министър Михаил Такев става ясно, че провъзгласяването на Независимоста е най-важното събитие за България в началото на ХХ век, допълва Стефанов в книгата си „Трудната прошка на историята“.