Снимка: Личен архив на Дима Зънгарова

През октомври ще излезе от печат първата част от алманаха „Осемте хилядолетия на Пещерския край“. В него ще откриете най-важното от историята на Пещера, Радилово и Капитан Димитриево. Днес е Световният ден на учителя по този повод ви предлагаме интервю с преподавателката от СУ „Св.Климент Охридски“ Дима Зънгарова, тя е била отличавана два пъти за „Учител на годината“ и е обучавала над 250 деца от Пещера и общината. Цялото интервю ще бъде публикувано в раздел „Днешните пещерци“ във втората част на алманаха. Ако желаете да станете част от книгата и да разкажете своята история и историята на своя род, пишете на biovet@biovet.com ние ще се свържем с вас.

Интервю на Лиляна Чиликова с Дима Зънгарова

Бихте ли разказала защо избрахте да се занимавате с педагогика и по-конкретно – да станете учител по химия?

Винаги съм обичала учителите си. Затова сигурно избрах учителската професия. Когато получихме свидетелствата за начално образование на 24 май на снимките  всички мои съученици са усмихнати и щастливи, само аз и една моя съученичка сме с подпухнали от плач лица. Учител ми беше др. Мъстъков. Много плаках, че повече няма да ми преподава. Когато станах вече ученичка в Пещерската гимназия тогава все повече узря желанието  да стана учителка. Катализаторът за моето решение беше др. Иванка Пройчева.  Тя ми преподаваше  по математика и беше моят класен ръководител в девети клас.  Всичко харесвах в нея – страхотен професионалист, много красива, изключително интелигентна и усмихната.  Така я „попивах“ като я гледах, че още си спомням тоалетите й, ботушките от мачкан лак и накитите, които носеше. Защо кандидатствах химия и биология ли – може би защото виждах, че учениците  предпочитаха тези предмети пред „трудната“ математика. Разбира се , че много  си харесвах и учителите ми по химия и биология в Гимназията – др. Пенева и др. Млячков. Поклон! Да почиват в мир!

Има ли разлика между първия Ви випуск ученици и последния? Как са се променили учениците и времето, в което живеем?

За мен няма еднозначен отговор този въпрос. Да започна с отговор „Не“ – защото и при първият и последният ми випуск си има ученици, мотивирани, които идват да научат много неща в училище и да се подготвят за по нататъшната си реализация, има такива, които обичат и уважават учителите си и такива, които не чак толкова, но аз лично си обичам всички ученици еднакво. И тези – на които съм преподавала преди 40 години и тези, на които бях учителка последната година преди да се пенсионирам.

Продължавам с отговор „Да“ – промяна  виждам  във взаимоотношенията между самите ученици, които поохладняха – и когато са съученици в училище,  и след  приключване на 12 клас. Завършват и след това все едно никога не са били заедно 4, 8 или 12 години. Няма интерес, почти няма срещи на випуска,  докато първите ми випуски още продължават да се срещат дори някои всяка година.

Друга разлика – дисциплината в час и извън часовете. В това отношение има доста голяма разлика. Преди години  учениците не си позволяваха  да влязат след учителя в час, да си позволяват безпричинни отсъствия, да ползват мобилни телефонни в часовете…

Какви са най-големите предизвикателства, които сте срещали в професията си?

Най-голямото предизвикателство на ниво учителската професия за мен е на национално ниво. Това е абсурдната система на МОН устроена на принципа „парите следват ученика“, при която преди доста години беше заложено  заплащането на заплатите на учителите и издръжката на училищата  да става в зависимост от броя на учениците в него. Така  се оказа, че училищата в големите градове с много ученици в паралелка получават много по-добро финансиране и заплатите на учителите са много по високи от тези в малките градове. А това няма нищо общо с качествата на учителя,  със знанията на учениците, със условията и материалната база на училището. Оказа се обаче, че на олимпиади, състезания, конкурси, зрелостни изпити, НВО  и др.  учениците от тези добре финансирани училища не получаваха най-високите резултати, а това ставаше при тези – с добрите учители и мотивирани ученици от всички градове и села от цялата страна. Това в никакъв случай не беше правилно решение и действа демотивиращо и на учителя и на училището като цяло. Дори на последното класиране обявено от МОН за резултатите от НВО по БЕЛ на национално ниво за 2022 г. за  седми клас се вижда, че гр. Пещера и много други малки населени места са с много по добри резултати от доста училища в София, Пловдив и други областни градове, където имат по 26 дори и повече ученици в паралелка.

А кои са моментите, в които се чувствате удовлетворена от учителството?

Удовлетворението поне при мен е свързано с връзката учител – ученик. Когато влезеш в час и видиш 25 деца вперили поглед в теб в очакване, когато видиш резултата от работата си при устните или писмени изпитвания, резултати от състезания и олимпиади, когато чуеш „Благодаря, г-жо Зънгарова“ от настоящ, бивш ученик или родител, няма как да не бъдеш доволен от това, което си постигнал. Учителската професия е призвание – да знаеш и да можеш да стигнеш до чувствата, съзнанието и сърцето на децата и да оставиш там следа. В личен план за мен вълнуващ спомен ще остане присъствието ми на приема на Президента на Р. България в резиденция Бояна на 24 май по повод деня на славянската писменост и българската култура през 2008 г. и 2011 г. Вълнуващо, тържествено, незабравимо.

Кой е най-важният урок, който се стремите да предадете на Вашите ученици и да го запомнят през целия си образователен път?

Най–важният урок разбира се не са били само знания по Химия, Биология и Човекът и природата. Това си е ясно. През целия си професионален път съм се стремяла да възпитавам у учениците честност, справедливост, толерантност, уважение… Да станат Човеци с голямо „Ч“!!! Ще си позволя да цитирам някои поздрави към мен от ученици и родители по различни поводи във ФБ, които са ме трогвали до сълзи и ме карат да си мисля, че може би съм си свършила добре работата.

Цялото интервю можете да прочетете във втората част на алманаха „Осемте хилядолетия на Пещерския край“, която ще излезе от печат през 2023 г.