Днес своя професионален празник отбелязват архивистите. Това са служителите на Държавна агенция „Архиви“.

Работата им, свързана със съхранението на историческите документи само на пръв поглед, изглежда скучна и монотонна. Всъщност архивистите са много образовани хора, а тяхната работа е свързана с опазването на документи за исторически събития и важни документи. По силата на професията си, те се запознават с уникални факти. Събирани в продължение на много десетилетия, а някои от тях датират от преди векове, защото историческото минало на страната е завладяващ материал. В Държавен архив – Пазарджик се съхраняват документи, ценни книги и ръкописи от всички клонове на науката, технологиите, културата, образованието. Историята на българската държава, военните подвизи, постиженията на науката и събития от национално и европейско значение – всичко това е безценен материал за потомците. Благодарение на съвкупността от информация можете да получите пълна и надеждна картина на развитието на страната.

Архивистите не само опазват документите, създават техни копия при необходимост от страна на клиенти, които разработват собствени проучвания, но и участват в издателските проекти. Служителите на архивите могат да подготвят най-интересните изложби от документални материали, да провеждат лекции, екскурзии и специални срещи. Често в медиите има публикации с тяхно авторство или служителите могат да предоставят уникална информация за пресата, да станат източник на нова непозната историческа информация. Това увеличава интереса на публиката по въпроса за изучаването на историческото наследство на страната.

В ПАЗАРДЖИК

Автор на текста: Ненка Иванова, началник отдел „Регионален държавен архив“

Държавен архив – Пазарджик е отдел в дирекция “Регионален държавен архив“ – Пловдив.

Осъществява подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, съхраняването и предоставянето за използване на определените за постоянно запазване документи на областната администрация, на общините на територията на Пазарджишка област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, организации и значими личности от местно значение, както и научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви, тяхното опазване и използване.

Архивът е създаден през 1960 г.  като отдел на Окръжно управление на МВР – Пазарджик на основата на Указ № 515 на Президиума на Народното събрание и ПМС № 344 от 18.04.1952 г. От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Пазарджик, от 1988 г. е в структурата на Община – Пазарджик.През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при МС. От 1978 г. получава статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел.
Към архива функционират читалня, библиотека, изложбена зала с постоянна експозиция на поета Теодор Траянов.  В научно-справочната библиотека са заведени 1780 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници, периодични издания.

От 1981г. архивът се помещава в новопостроена сграда, предназначена за нуждите на Окръжен държавен архив – Пазарджик, с работни помещения, кабинети, читалня, библиотека и архивохранилища за наличния документален масив.

През годините ръководители на архива са били: Мария Шишиньова (1960–1969); Цветан Д. Гиздов (1969–1985); Атанас Икономов (1986–1994); Димитър Трендафилов (1994–1997); Надка Митрева (1997–1999), Венета Бабачева (1999–2014); Мария Керезова (2014–2015).

Архивът е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен през 1985 г.

Първите постъпления на архивни фондове са предадени от Държавен архив – Пловдив, комплектувани преди промяната на административно-териториалното деление на страната през 1959 г. и създаването на архива в Пазарджик. През 1994 г. е приет фондовият масив на ОК на БКП, възлизащ на 815 фонда с 22 943 архивни единици (365.78 линейни метра), 2971 спомена и 33 частични постъпления.

Общата фондова наличност на архива към 01.01.2022 г. възлиза на 2015.81 линейни метра с 2868 архивни фонда (2691 учрежденски и 177 лични) с общ брой 160 957 архивни единици (включително от Партийния архив), 867 частични постъпления с 1015 архивни единици и 3543 спомена. Застрахователният фонд се състои от  585  ролки с  439 363 кадъра негатив.

В СТРАНАТА

Като професионален празник на архивистите 10 октомври започва да се чества с Указ 515 от 10 октомври 1951 г. на Президиума на Народното събрание се създава Архивно управление в структурата на Министерството на вътрешните работи, с което се поставя началото на националната архивна система. Постановление 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви.

Създадени са два централни архива с разграничителна дата на документите 1944 г. – Централен държавен исторически архив и Централен държавен архив на НРБ, а през 1974 г. – и Централен държавен технически архив. През 1992 г. са преобразувани в единен Централен държавен архив.

С изменение в Закона за Държавния архивен фонд, прието на 1 април 1977 г., се създава от 3 май 1977 г. Главно управление (ГУ) на архивите при МС с ранг на комитет. С ПМС/268 от 30 декември 1992 г. Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Република България, Централен държавен технически архив, Център за микрофилмиране, реставрация, консервация, автоматизация и обработка на микрофилми и Научноизследователска лаборатория по архивознание и документознание към ГУ на архивите при МС се преобразуват от 1 януари 1993 г. в Централен държавен архив към ГУ на архивите при МС. С Решение 237 от 21 декември 1999 г. към ГУ на архивите преминава Държавният военен архив.

От 2 май 2000 г. получава статут на държавна агенция. С приемането на Закона за Националния архивен фонд от 40-ото Народно събрание на 29 юни 2007 г. се преименува в Държавна агенция „Архиви“.